Откъде е дошла тази патетична възхвала на младостта, превърнала я от поетична въздишка, буквално в морална и дори – морално-политическа ценност?
Мадрид и Варшава наскоро си заприличаха: и двата града се превърнаха в театър на големи манифестации. Ала поводът за събиране на толкова големи тълпи бе от съвсем различно естество.
Дъждът не може да отмие нищото. Но дъждът смива или размива границите между нищото и съществуващото. Казвам го това (същото) доблестно, с пълното съзнание, че никой няма да изстине и замръзне при прочита на думите ми.
Тези мътно-неясни разцветки избиват и до днес върху не една уж грижливо замазана повърхност или биография. Става дума за особени петна.
След броени дни, на 4 декември, в НДК започва Панаирът на книгата, един от белезите, че извън кривите огледала на политическия цирк, у нас продължава да се случва и нещо смислено.
Да не изпадаме в еуфория, нито в униние. Да вярваме, че от нашата молитва зависи изборът, че можем да извоюваме добродетелния си патриарх с молитва. Че той може да бъде надарен с любов, мъдрост, кротост и справедливост.
Твърдя, че градът е едно от родилните ядра на европейския манталитет, а така също на голяма част от онези цивилизационни качества и добродетели, които са направили човека на Европа „главен герой” на Новото време.
Завръщането към любопитството, а не към търсенето на нова утопия или към лишените от визии утопии, е това, което намирам за добро бъдеще.
