Живея съвсем близо до „Св. Ал Невски” и съм свикнала с камбанния звън до степен, че почти не го чувам. Но четиридневния траурен звън по повод смъртта на нашия патриарх ми подейства по начин, който все още ми е трудно да осмисля.
След кончината на патриарх Максим ситуацията пред бъдещия избор на предстоятел на БПЦ е драматична.
Не за битки, победи и славни пълководци ще стане дума в следващите редове. А за човешка саможертвеност, хуманност, корист и политическа далновидност. Историята на войните винаги има две страни.
Властта съвсем не е непристъпна за днешната българка. Проблемът е, че предзададените проценти, порции, квоти разширяват свръхмерно територията на симулираното равноправие, на режисираното (и то слабо) равенство.
Залозите ще заседава ли Барак Обама през следващите четири години в Овалния кабинет остават в историята, ала съществените въпроси тепърва изникват.
Всяко време ражда светци. Те могат да просияят чак след векове, но тукашното им удостояване с титула святост не променя небесната им участ да множат славата на Бога далеч преди и хората да са научили за светостта им.
Беше от онези спокойни, прелестни, напоени със синева и слънце дни, когато ни се струва, че светлината е някак по-светла и цветовете по-наситени, един от онези дни, в които есента се разстила с нюансите си.
Доколкото църквата ни масово се е превърнала във „ведомство” за извършване на „треби”, за удовлетворяване на „потреби” на индивидуални или семейни „потребители”, в нея се е развило противоречие между клира и въпросните „потребители”.
