В последните дни политическият ни дискурс най-неочаквано се отвори широко към лингвистичния и семантичен дебат. Получихме ценния шанс да станем свидетели на това как влиятелни български политици се превъплъщават с учудваща опитност в ролята на критици на езика.
Изборите в Съединените Щати обикновено се възприемат като неспирно телевизионно шоу. Сравнението не е необосновано. Америка е родина на телевизията, както Европа е люлка на кинематографа и театъра. Ала на изборите все пак гласуват хора, а не телевизори.
Днес е Петковден и в църквата на селото, носеща името на светицата ще има литургия, водосвет и курбан, а после общоселско тържество.
Ето какво се случва на 19 юни. Бояна е оперирана под пълна упойка. Операцията е продължила няколко часа, прелели са й три банки кръв, бъбрекът е спасен.
Безспорно е, че националната инструментализация на Православието в Русия тръгва от прословутата идея за Москва като „Трети Рим”.
Този път ми се иска да поплувам на спокойствие и свободно, така че ще си кротувам във водите, които с времето станаха и мои, без да рискувам с трансгранични екскурзии до чужди критически акватории. Ще ви говоря само за литература.
Напоследък българската политика е в стадия на езиковите игри. Имам предвид не само сочните метафори на министър-председателя за това кой кого ще бие – очевидни заемки от негови любими герои като Винету или Оцеола.
Точно преди сто години по това време, през октомври, валят проливни дъждове. Балканската война току-що е започнала.
