От доста години имам чувството, а напоследък и убеждението, че книгите, филмите, изложбите, концертите са живи същества, че с една книга, филм, картина се срещаш точно по същия начин, както се срещаш с един човек.
Принадлежа към поколението, за което взривът на младежките „субкултури” на 60-те години на миналия век и преди всичко хипи-движението с прокламираната от него „сексуална революция” представляват скъп, носталгичен опит.
София вече не е същата. Докато августовският пек агонизираше, в жилите на града потече нов живот, нов ток. Може да се каже, че ъндърграундът се разрасна.
Комунизмът бе тотален фризер на колективната памет. Той успя да смрази не само реалността в нейното многообразие, но и да превърне историята в нещо като бал с маски.
Измина половин година от смъртта на историка Стефан Чурешки. Той беше също така учител през един немалък период от живота си, беше публицист и журналист, беше телевизионен водещ.
Клеопа и Безименния му спътник вървят към малкото селце, отдалечено на половин ден път от Йерусалим. Пътят към Емаус е прашен, денят е горещ, изминалите събития са неописуеми и тежки, скръбта към техния учител е задушаваща…
В последните дни на август бях (за пореден път) интензивно търсен от представителите на масовите медии във връзка с (пак поредното) изявление на Пловдивския митрополит Николай.
Глобалната финансова и икономическа криза отново ни изправи пред контраста между един „добродетелен” Север и един „прахоснически” Юг.
