ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук Георги Марков

Георги Марков

Георги Марков

Студентът и политикът

Истинският студент зависи от политика, но не се бои от него. Докато политикът не зависи от студента, но изпитва жив страх от него. Непубликувано есе на писателя, прочетено по Дойче веле през 1974 г.

Георги Марков

Кирило-Методиевско

Съвсем не искам да кажа, че у нас винаги е имало само ученолюбиви хора (вероятно те не са повече или по-малко, отколкото при всеки друг народ), но духът на ученолюбието е бил винаги най-уважаван гост.

Георги Марков

Краят на една илюзия

"Беше време, когато всяка събота следобед човек можеше да види на лондонската "Портобело роуд" тълпи от хипита. Беше време, когато световните пътища принадлежаха на тази своеобразна младеж, пътуваща отникъде заникъде." Есето се публикува за първи път.

Георги Марков

Децата и литературата за тях

"Има една картина от българската действителност, която ме кара да потръпвам – групата пионери, които неизбежно се появяват в някоя конгресна зала с козируващи ръце и маршируваща стъпка на идеални германски войници." Публикува се за първи път.

Как се издигнах

„Тази история е тол­кова странна, че ако беше единствена, нас, нейните герои, с пълно право биха закарали в лудницата.“ Предлагаме ви един от ранните разкази на Георги Марков, публикуван във в. „Стършел“ през януари 1955 г.

Йосиф Загорски

Как видяха бял свят „Задочните репортажи” на Георги Марков

„Събирах репортажите един по един, някои от тях имах на касета. Българската емиграция не прояви голям интерес към начинанието, но ние издадохме „Задочните репортажи”. Тъжното е, че и малкото, сторено в емиграция, потъваше в безразличие.”

Георги Марков

За младите писатели (1)

"На огромната част от литературната продукция у нас трябва да се гледа като на съзнателно поощрявано от партията производство на антилитература, на богато наторявани бурени, предназначени да задушат редките и крехки стръкчета цветя." Публикува се за първи път.

Георги Марков

Система и хора

Кое е първичното – хората или системата? Такъв въпрос не съществува, защото системата не е мъртва схема, а се състои от живи хора. С каквото основание твърдим, че хората са продукти на системата, със същото основание можем да твърдим и обратното.

По повод на Солженицин (I)

Всичко е само въпрос на време. Историята усмихнато и успокоително ни казва, че накрая Давид винаги побеждава.

Новогодишни пориви

„Да започнем всичко отначало! Да започнем още веднъж това, което вече много пъти сме започвали, въпреки съзнанието, че и този път нещата няма да отидат много далеч от началото.“ Публикува се за първи път.