Ако се взрем в човешката история, ще видим, че най-големите злини, които е претърпяло човечеството, са извършени все в името на неговото добро.
„Ровейки се в историята на Априлското въстание, все по-силно имам чувството, че то е било въстание на поети“. Есето се публикува за първи път.
„Вечерта на Велика събота. Приятели се изтърсват у дома и предлагат да отидем на площад „Александър Невски”, за да видим дали нещо ще се случи.” Задочен репотаж на писателя за един Великден по времето на комунизма.
„Когато прочетох за първи път „1984”, почувствувах, че Оруел е живял сред нас – в България, в Съветския съюз, че познава добре сградата край Лъвовия мост, че е участвувал в гласуване на резолюция за заклеймяване на Солженицин…” Публикува се по повод 65-годишнината от смъртта на Джордж Оруел.
„Това не е филм за една психиатрия и погрешен метод на лечение, а филм за нас, за нашето право да бъдем това, което сме, и да не позволяваме никому да посяга върху това ни богатство.“ Есе за „Полет над кукувиче гнездо“ на Милош Форман, излязъл на екран преди 40 години. Публикува се за първи път.
„Обикаляйки витрините в Лондон, се спрях пред магазин за джобни ножчета. Върху огромно червено кадифе бяха поставени над 200 различни модела джобни ножчета. Помислих си, че това е триумф на критическото мислене.“ Есето се публикува за първи път.
„Изпод циничното гробище на съветския соцреализъм ние успяхме да изровим все пак труповете на насила погребаните Булгаков, Бабел и Платонов, но господарите на деня не разрешиха разкопките да продължат и Замятин бе преосъден на забвение“. Есето се публикува за първи път. На 10 март се навършиха 78 години от смъртта на Евгений Замятин.
„Малко е да кажа, че „Човекът от мрамор“ е голям филм. Това е може би най-големият филм на Анджей Вайда и един от най-големите филми, произведени някога в Източна Европа.“ Публикува се за първи път. Днес големият полски режисьор навършва 89 години.
„Беше време, когато всяка събота следобед човек можеше да види на лондонската „Портобело роуд“ тълпи от хипита. Беше време, когато световните пътища принадлежаха на тази своеобразна младеж, пътуваща отникъде заникъде.“ Есето се публикува за първи път.
