„Никое друго изкуство не е създавало на партийната власт по-големи ядове от българското кино.“ Есето е прочетено по Дойче веле през 70-те години на ХХ в., много преди 100-годишнината на българското кино, която честваме днес. Публикува се за първи път.
„Всеки, който се чувства жител на тази планета, би трябвало да отекне на ехото на Солженицин – ще приемем ли, ще узаконим ли неправдата, унижението, цинизма и робството?“. Есето се публикува за първи път, поводът е новото издание на „Архипелаг ГУЛАГ“, Фондация „Комунитас“, 2015 г.
„Всички изгнаници във всички времена си приличат. Техният диалог е изгнанически, техният смях е изгнанически, тяхната съдба е да си останат вечни чужденци в страната, която ги е подслонила.“ Есето се публикува за първи път.
На 17 януари се навършват 37 години от смъртта на Атанас Далчев. Публикуваме отново есето на Георги Марков, прочетено по Дойче веле дни след кончината на поета на 17 януари 1978 г.
„Доклад за осъвременяването на посрещането на Новата година от академик Мончо Пипонков, подслушван тайно и записан дословно от Георги Марков.“ Есето се публикува за първи път.
„Една от най-големите беди в университетската работа у нас е отсъствието на истинска, демократична атмосфера в отношенията преподавател-студент.” Есето се публикува за първи път.
„Днес България няма или почти няма никакви личности. Кой от ръководителите на партията е личност? В най-добрия случай срещаме безличното лице на чиновника.“ Есето се публикува за първи път.
На 11 ноември от 11 часа на пл. „Журналист“ в София се открива паметник на Георги Марков. Есето се публикува за първи път.
