„Изпод циничното гробище на съветския соцреализъм ние успяхме да изровим все пак труповете на насила погребаните Булгаков, Бабел и Платонов, но господарите на деня не разрешиха разкопките да продължат и Замятин бе преосъден на забвение“. Есето се публикува за първи път. На 10 март се навършиха 78 години от смъртта на Евгений Замятин.
„Малко е да кажа, че „Човекът от мрамор“ е голям филм. Това е може би най-големият филм на Анджей Вайда и един от най-големите филми, произведени някога в Източна Европа.“ Публикува се за първи път. Днес големият полски режисьор навършва 89 години.
„Беше време, когато всяка събота следобед човек можеше да види на лондонската „Портобело роуд“ тълпи от хипита. Беше време, когато световните пътища принадлежаха на тази своеобразна младеж, пътуваща отникъде заникъде.“ Есето се публикува за първи път.
„Никое друго изкуство не е създавало на партийната власт по-големи ядове от българското кино.“ Есето е прочетено по Дойче веле през 70-те години на ХХ в., много преди 100-годишнината на българското кино, която честваме днес. Публикува се за първи път.
„Всеки, който се чувства жител на тази планета, би трябвало да отекне на ехото на Солженицин – ще приемем ли, ще узаконим ли неправдата, унижението, цинизма и робството?“. Есето се публикува за първи път, поводът е новото издание на „Архипелаг ГУЛАГ“, Фондация „Комунитас“, 2015 г.
„Всички изгнаници във всички времена си приличат. Техният диалог е изгнанически, техният смях е изгнанически, тяхната съдба е да си останат вечни чужденци в страната, която ги е подслонила.“ Есето се публикува за първи път.
На 17 януари се навършват 37 години от смъртта на Атанас Далчев. Публикуваме отново есето на Георги Марков, прочетено по Дойче веле дни след кончината на поета на 17 януари 1978 г.
„Доклад за осъвременяването на посрещането на Новата година от академик Мончо Пипонков, подслушван тайно и записан дословно от Георги Марков.“ Есето се публикува за първи път.
