„Партията и изкуството са два съвсем различни и напълно несъвместими свята. В изкуството не съществува проблем – традиция или новаторство, съществува само проблемът да бъдеш себе си“. Публикува се за първи път.
„Онзи ден, като броях цитатите на мисли, изказани от първия ръководител на Бимбилистан, ми дойде наум, че ако той заповядваше да му се заплаща всичко цитирано, би станал за две седмици най-богатият човек на света”. Публикува се за първи път.
„Единственото име на красотата е да имаш това, което са ти отнели насила. Да утолиш глада за свобода, за знание, за правото да бъдеш това, което си…” Есето се публикува за първи път.
„Бяхме щастливи не защото разбирахме нещата, а защото ги сравнявахме, защото живеехме, за да сравняваме, защото бяхме родени „сравнители“, които просто нито искат, нито могат да видят несравнимото.“ Есето се публикува за първи път.
„Обожествяването на друго човешко същество е унизяващо предизвикателство спрямо собствената ми личност. Това е някакъв вид смърт.“ Есето се публикува за първи път.
„Истинското приятелство не само ни спестява бедността на самотата и отчуждението, но често ни обогатява с множество нови връзки и движения, с ново значително познание за околния свят и живота.“ Есето се публикува за първи път.
Лондон, 7 септември 1978 г. На моста „Ватерло“ Георги Марков е наранен с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва четири дни по-късно. След смъртта му на Запад излизат неговите „Задочни репортажи за България“. У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.
„Днес искам да говоря за приятелството. В нашия свят, разкъсван от експлозиите на омраза и враждебност, малко неща са по-скъпоценни от това капризно, топло и смислено общение.“ Есето се публикува за първи път.
„Статуквото означава, че Западът приема, че ние сме това, което сме. И ние приемаме, че Западът е това, което е! Статуквото означава, че не ще има промени и следователно глупаво е човек да се бори за някакви промени.“ Есето се публикува за първи път.
