„Грубостта дойде в нашата страна веднага след войната и влезе в нашия живот, вкарана от ръката на НАСИЛИЕТО. Фактът, че всеки може да се изяви като упражни властта си, за да причини зло на някой друг човек – стана главният факт на епохата.“ Есето се публикува за първи път.
„Приятели са ми разказвали, че до неотдавна някъде из Родопите или Пирин имало една особена кръчма. Върху фирмата на тази кръчма пишело „Тука е така”. Есето се публикува за първи път.
„Има всечовешки въпроси, които обикновени хора и философи са си задавали от векове и чиито отговори може би ще бъдат намерени след много други векове, ако въобще бъдат намерени.“ Есето се публикува за първи път.
„Ако човек иска да осъществи себе си като творец, шансовете на Запад са безспорно по-големи. Ако той иска да бъде просто чиновник в някое литературно ведомство – шансовете на Изток са за предпочитане.“ Есето се публикува за първи път.
„В тоталитарното общество (пък и не само в него) досието на отделния човек е важният посредник, чрез който обществената организация или властта се опитва да разбере своите граждани.“ Есето се публикува за първи път.
При съществуващата структура на обществения живот в България личността на ръководителя – държавен или партиен – има голямо и всестранно значение. Есето е излъчено по Дойче веле през 70-те години на ХХ век.
Малцина разбират пълната несъвместимост между партия и изкуство, партия и култура. Когато партията тържествува – няма изкуство. Когато изкуството тържествува – няма партия.
„И ако животът на словото е посредствен на нивото на своята вестникарска повърхност, това съвсем не значи, че някъде отвъд площадите и високоговорителите той не съществува в цялата си огромна дълбочина“. Текстът се публикува за първи път.
Кое е първичното – хората или системата? Такъв въпрос не съществува, защото системата не е мъртва схема, а се състои от живи хора. С каквото основание твърдим, че хората са продукти на системата, със същото основание можем да твърдим и обратното.
