„У нас ние изразяваме капка истина с море от думи, така че само Дяволът знае какво точно сме искали да кажем“. Пълният текст на есето се публикува за първи път.
Голямото изкуство никога не е имало нужда от национален паспорт, за да бъде създавано и за да преминава граници. Докато невежеството винаги е било снабдено с документ за национална принадлежност. Непубликувано есе, прочетено по Дойче веле през 70-те години.
„Чакането се явява може би най-постоянното човешко състояние. Откакто свят светува, човечеството винаги е чакало нещо да се случи, всеки чака своя Годо“. Непубликувано есе на Георги Марков. На 1 март 2014 г. писателят щеше да навърши 85 години.
„Промяната на една униформа с друга униформа, на едни господари с други господари, на една религия с друга религия по никакъв начин не означава, че е промяна за по-добро.“ Пълният текст на есето (1976-78) се публикува за първи път.
Непубликувано есе за националната принадлежност, прочетено по радио “Дойче веле” през 70-те години на ХХ век.
„Има нещо много вярно в стария виц, че когато на един осъден съдията предложил да си избере една година чукане на камъни или шест месеца четене на вестници, човекът без никакво колебание избрал камъните“. Непубликувано есе от 1977 г.
„Като че е станало удобно правило за всички беди да виним единствено обществени устройства, системи, идеологии и отделни личности, които ръководят различни народи.“ Публикуваме за първи път пълния текст на есето на писателя.
Ние българите сме едни от най-рядко споменаваните народи що се отнася до западното обществено мнение. Тъжно е да се признае, че в очите на обикновения западен гражданин има две непознати източно-европейски страни – Албания и България.
Преди време един мой приятел отиде в Прага и аз го помолих да намери някоя от пиесите на Павел Кохоут. Човекът от антикварната книжарница изгледал продължително моя приятел и му казал, че няма такъв автор… Непубликувано есе за цензурата, четено по радио „Дойче веле“.
