ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Георги Тенев

Сцени от живота на сценариста

Той е със средно телосложение, с прошарена на слепоочията коса, чуплива и гъста. Има гърбав нос, сиви очи, намират го за красив. Казва се Георги.

Георги Марков

Прага ’68

"На 21 август 1968 г. Чехословакия се превърна в отговор на един от най-големите въпроси, които някога са стояли пред човечеството като цяло и пред всеки съзнаващ човек поотделно." Препубликуваме есето в памет на 50-тата годишнина от Пражката пролет.

Георги Марков

Шепотът и виковете на Ингмар Бергман

„Едва ли някой друг съвременен кинорежисьор е създавал на екрана по-единен и по-странен свят.“ Публикуваме отново есето – на 14 юли отбелязваме 100 години от рождението на Ингмар Бергман.

Театрална панорама

Театърът продължава да живее своя пълнокръвен живот. Той не зависи от развитието на киното или телевизията, защото носи в себе си неподражаемото очарова­ние на живата сцена.

Писателите и Пражката пролет

„Завиждам и винаги ще завиждам на чешките писатели за онова, което започна през лятото на 1967 година. Цяла една истинска национална култура се разви, въпреки желязното менгеме на Държавна сигурност.“ Публикува се за първи път.

„Последният магнат“ и Фицджералд

Онези, които дръзват да екранизират големи литературни творби, ще трябва да бъдат държани много сериозно отговорни за вулгарно нашествие в чужда територия.

Международният тероризъм

Човешката история е дала много горчиви уроци, че всички най-големи престъпления са ставали все в името на доброто на хората, без някога изобщо да допринесат за това добро. Есето е прочетено по Би Би Си през 70-те години на ХХ век, публикува се за първи път.

Конференцията на младите литературни творци

Никой не искаше от тях да бъдат талантливи творци, а просто нови гласове в хора на социалистическия реализъм или още по-точно – в хора на литературната бюрокрация.

Недовършените мисли на един журналист

„С цялото си сърце бих се поклонил на онзи комунист, който наистина поне веднъж се е изразил като самостоятелно мислещ човек.“ Публикува се за първи път.

Виелица

Виелицата лудуваше из планината, а ние, секачите, седяхме край огъня в бараката, слушахме дългата ѝ песен и тихо си приказвахме.