„Той гледа от прозореца на своята стая облачното небе и все по-оголващите се клони на дърветата. Всички спят, той единствен е буден, щастливо буден.“ Публикува се за първи път.
Да разбираш и обичаш света е неделимо от пресъздаването на действителността. И обратното – неразбиране и омраза винаги са вървели заедно.
Грешките са нещо, присъщо на всички хора. Но когато пред нас е цяла планина от чести грешки, човек трябва да елиминира злокобната случайност и да потърси злокобния закон.
Комунизмът като цел се оказва по-блед от съвсем бледата християнска идея за Божия рай. И дори литературата не може да намери сили да накара въображението си да нарисува картината на този комунизъм.
„И тръгват в мрака между чадърите към морето. По пътя срещу силуетите на други двойки… на самия бряг… и по-нататък…“ Публикува се за първи път. На 1 март се навършват 89 г. от рождението на писателя.
Ще го намерите в произведенията на първия том от националното драскачество – хитър, прикрил се враг от миналото. При по-сериозните писатели той също има свое място, макар и доста откъснато от конкретната действителност.
Много пъти ми се е искало да запитам съответните идеологически вождове – къде е този герой, за да отида да го видя, да поговоря с него, да го пипна.
Стори ми се, че той съзнаваше много добре своята предопределеност, вярваше дълбоко в нея и не се двоумеше да я изрази. Той бе на една крачка от това да каже: „Бог ме е пратил да ви спася. Аз съм негов пророк“.
