ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Веселин Вучков

Срамният съдебен случай „Александър Дзивгов“ (II)

Александър Дзивгов публикува приживе една-единствена брошура, съдържаща 16 страници, под заглавие „Покушения срещу българското правосъдие“. Скромен обем – светкавична поразителност!

Евелина Белчева

Свидетел на своето време

Отварянето на „Тетрадките“ на академик Петър Динеков е факт, който има стойност на културно събитие. Ден след ден дневникът очертава биографията на българската интелигенция почти до края на ХХ век.

Веселин Вучков

Срамният съдебен случай „Александър Дзивгов“ (I)

„Понякога аз си представям живота като един храм с дълги редици запалени свещи. Ден след ден те тихо и незабелязано гаснат, безмълвно умират, сякаш звездици чезнат пред олтара на златната зора…“

Стилиян Йотов

За болестите на другите и за болестите на здравите

„Психологията знае, че този, който си представя бедствия, по някакъв начин също така ги желае. Но защо те идват толкова бързо насреща му? Нещо от реалността откликва на параноичната фантазия, макар да е изкривено от нея.“

Румен Шивачев

Тихата хуманитарна революция

През ХХ в. въоръжените и невъоръжените („шумните“ и тихите) революции се застъпват, като тяхната паралелност и свързаността им не изглеждат съвсем необичайни.

Стилиян Йотов

В Дания не всичко е гнило

През 1831 г. датското правителство взема мерки, които създават впечатление, че са успешни, защото холерата подминава страната. По това време Сьорен Киркерор е студент от една година...

По дирите Христови

Неведнъж съм се питал каква е дълбоката причина, поради която комунизмът ненавижда с такава свирепа, с такава неутолима ненавист християнството...

Вихрен Чернокожев

Просто живях…

„Първият ми по-ясно очертан спомен е от високото на втория етаж... гледам някакви батковци берат нещо в тревата и аз отгоре им викам: „Бате, боб ли берете?” Откъс от анкетата на Вихрен Чернокожев с Радой Ралин.

Никола Кръстев

Студио Манхатън – 25 години след финала

На 16 февруари 1992 г. на вълните на Радио Свободна Европа за пръв път прозвуча „Студио Манхатън“. За времето на съществуването му (3 години и 9 месеца) получих над хиляда писма.

Алън Дълес

Положението на България е безнадеждно

В началото на февруари 1943 г. балкански дипломати в Швейцария започнаха да изразяват желание да установят контакти с нас. Между тях беше и Георги Кьосеиванов – български пълномощен министър в Берн.