
Минало


Идеи
Гергьовденските паради на филм (1926–1943)
В началото тържествата са подчертано скромни – военни паради (предимно в София), панихиди в гарнизоните, поздравления и обеди за кавалерите на ордена „За храброст“… Впоследствие цар Фердинанд І им придава по-голямо значение и пищност.

Актуално
На път от двукратния към трикратния освободител
Освободителната роля на Русия в националната ни съдба се оказа един от многото ни неразобличени митове. А ако съдя по многомилионната армия ентусиазирани родни русофили, този вековен мит ще се окаже не само неразобличен, а и неразобличим.

Идеи
„Убежища“ на свободата
Веднъж стъпил в Созопол, ставаш съвсем различен, добиваш друга същност, превръщаш се в поданик не само на древната Аполония, но и в подвластен на митологиите за Града на спасението съвременен човек.

Идеи
Съдбата на хроникално-документалния филм „Атентатът в „Света Неделя“ (1925)
Филмът отразява един от най-драматичните мигове в нашата нова история. Днес се навършват 100 години от кървавия комунистически терористичен акт.

Идеи
Райна – княгиня (и) на българската литература
Автобиографията на Райна Попгеоргиева е не само първата книга, написана от жена и публикувана преди Освобождението. Тя е и първата публикувана в книга автобиография изобщо в българската литература.

Идеи
Роската, Юлето и пролетта
Скачам върху пътеката към пирамидите. Бегом. Присядам на последния хълм и затварям очи. Сърцебиене, пот. Отварям очи. Пролетта пулсира над Рилското корито, пчелен хор отмерва ритъма.

Идеи
Сп. „Българска мисъл“ и литературната критика
Михаил Арнаудов задава като политика на сп. „Българска мисъл“ историзиране на критическото съзнание. Критическият опит е персонализиран в знакови авторски фигури.

Идеи
„Отровна чаша“ за Лора
Дори със смъртта си тя не успява да „изкупи“ отреденото ѝ страдание. Напротив, цял век няма изкупление за това жестоко обвинение, че със смъртта си е „осъдила“ най-големия поет на България на смърт.

Идеи
Неапол – изкушение за философи (II)
Tук чужденецът ще бъде предаден и продаден, но неаполитанецът добродушно го отпраща по-далеч. Само на няколко километра, до Мори. „Vedere Napoli e poi Mori“, припомня той старата шега. „Виж Неапол и умри“, казва германецът след него.