Многобройни са имената на откривателите и наименованията на техните изобретения, довели в крайна сметка до рождеството на кинематографа. Но голямата крачка към целта правят трима от тях…
Вглъбението не означава нищо друго освен буквален превод на обръщане във вярата – на 9 август се навършиха 84 години от смъртта на Един Щайн в газовите камери на „Аушвиц-Биркенау“.
Завръщаме се във войната, както в дома на нашата младост. Но там няма вече място за нас. От избата до тавана той е преизпълнен с викове, песни, миризми и дим. Изхвърлили са през прозорците нашите спомени и нашите мъртви.
Дневници съм водил непоследователно, в различни години… Смесването на време, място и лично усещане затвърди убедеността ми в ценността на дневниковия запис за достоверността на преживяното.
В „Славейковата легенда“ успешно би могъл да се впише познатият мотив за несподелената любов на млад мъж, но едва ли отхвърлено предложение на наложен поет. Така Иванка Ботева изпада от „легендата“.
В Дневника на Александър Геров са неговият живот, многото страдания, неговите надежди и разочарования. Там е търсенето на един спасяващ смисъл, за да се понасят по-леко ударите на вездесъщото безсмислие.
Наивното, идеализаторско на всяка цена и за всички ситуации биографично мислене за големите ни люде е един от големите дефекти на нашата хуманитаристика.
„Ако заговорът беше успял, Щауфенберг би бил запомнен като човека, унищожил Хитлер.“
