Като всяко грандиозно събитие, Втората световна война преобразува националните общности, въвлечени в нея; последната ѝ фаза дава възможност на новите властници да наложат на мнозинството литератори тоталитарния модел на социалистическия реализъм.
Събитията от 1939 г. вероятно са предоставили на Путин модели за политическа методология, практики на управление и на използване на пропагандата.
„София доби още едно луксозно и истинско западно европейско кино „Балкан“ – известява на 8 ноември 1938 г. сп. „Световен екран“, – една огромна кинопалата, снабдена с най-модерна апаратура за прожекция и звуково предаване.“
„София доби още едно луксозно и истинско западно европейско кино „Балкан“ – известява на 8 ноември 1938 г. сп. „Световен екран“, – една огромна кинопалата, снабдена с най-модерна апаратура за прожекция и звуково предаване.“
„Румените бузи на българките са приятно разнообразие сред тъмните лица на арменките и гъркините. Очите им са по-малки и не са толкова отнесени като ориенталските. Гледат те право в лицето, с повече искреност и по-малко съблазън.“
Датата е 2 ноември 2025 г., БНТ 1 предлага темата за бригадирското движение по време на соца. Водещият се опитва да „блесне“ със синята си бригадирска куртка, „възторжено“ рецитира стихове, пламенно описва бригадири, които въртят лопати, целта е да се предизвика възторг у зрителя.
На 25 октомври 1930 г. в тихото италианско градче Асизи се венчават 36-годишният Борис III и 22-годишната Джована. Царската сватба се превръща в едно от големите светски събития.
Мащабният въоръжен конфликт не само привлича вниманието на „класическата“ журналистика, но и се оказва медийно събитие, в което кинематографът изиграва съществена роля.
Ако отворим спомените на участниците в съединистката акция, ще видим, че нерядко отношението към Съединението е крайно отрицателно, особено на онези, които падат от власт в Пловдив. Тяхното обяснение е, че това е преврат, който връща България назад.
