Всяка поема ни кара да проникнем в извънредното, но псалмите, подобно на останалата библейска поезия, ни разкриват, ако споделяме поддържащата ги вяра, основанието за самото това изтръгване от корен.
Историята не учи никого на нищо. Ако погледнете вестниците от 30-те години, те са пълни със заглавия, тръбящи че няма да има война: „Ние помним опита от Първата световна война, която беше най-ужасната война в историята на човечеството“.
Именно Ахматова става оня литературен авторитет, който инициира използването на определенията „първи поет“ и „гений“ по отношение на Бродски.
Всички изгубени битки срещу азиатски нашественици, татаро-монголи и османски турци градят устойчив мит, според който православните славяни са спасили Западна Европа от похищение.
Подсъдимият Константин Иванов Кацаров е признат за виновен, че в продължение на шест години (1944–1950) е шпионирал в интерес на Швейцария и е издавал сведения, представляващи държавна тайна.
Стоенето в студа часове наред имаше своята правда – те са мръзнели по същия начин в ледените карцери, лягали са с вкочанени тела във вечно замръзналата руска история, и трябваше да бъдем там, слушайки имената им в безкрайна заупокойна молитва.
Молдовският референдум показва нещо неимоверно важно: че е дълбоко нередно дългосрочната съдба на един народ да се оставя в ръцете на мнозинства с миниатюрен превес от под 1%.
„Трябва много да ся старайми за просвещението. Аз мисля, че от 100 души учени един може да излезе злодеец, а от 100 души неучени може да излязат 50 или 60 лошави. Пак ви се мола, и на всички съотечественици, да спомогнете колкото е възможно“.
