Пишейки тези редове, искам да заявя отговорно – със сигурност няма нито един голям български писател, който да е изповядвал или практикувал антисемитизъм.
Цанко Серафимов. „Македония IX в. пр. Хр. – XXI в. Един прочит на историята на страдалната земя”, изд. „Орбел”, 2018 г.
Помня го от началото на 80-те. Къдрокос младеж с излъчване на възторжен юноша. Но вече известен като един от най-талантливите млади критици с ново, непознато до този момент мислене за литературна история.
Червените кхмери участват активно в политическия живот на Камбоджа и след официалното падане на режима преди 40 години. Дори и днес техни представители са на високи управленски позиции.
Терзае ме цензурата – колкото прикрита, толкова и неумолима. Упражнявана с различни средства, но с еднаква последователност както от комунистическата, така и от демократичната ни държава.
В края на миналата година МОН съобщи, че Георги Марков ще се изучава факултативно в XI клас през 2020 г.
Шестте години за отбелязване на участието на България в Балканските войни и Първата световна война така и не стигнаха, за да се проведе истински разговор за тези събития и тяхното отразяване в съвременната българска историография.
През 2018 г. се навършват 50 години от унищожаването на книгата „Люти чушки“ с епиграми от Радой Ралин и карикатури на Борис Димовски. Откъс от непубликуваната литературна анкета на Вихрен Чернокожев с Радой Ралин.
