Сега в Русия носталгията не е по комунизма, а именно по имперския сталинизъм и по железния ред. Много хора са равнодушни към ужасите на комунизма, като че ли това не ги засяга.
Тъкмо в горнилото на събитията се улавя обективност, за която повечето употреби на историята не си дават сметка. Защото историкът постига обективност като сравнява истории.
Плашеше ги не толкова музиката, а онова, което стоеше зад нея: идеологията на протеста. Комунистическата идеологическа машина се нуждаеше от враг, както и от „войници на партията“, в каквито искаха да ни превърнат.
Радой Ралин премина със съвест и талант през „изненадите на историята“. Тази „бездушна дама“ бе разтълкувана от него без някаква преднамереност, със съзнанието, че все пак човекът може да бъде спасен.
Да се оттеглиш в чужда земя и да започнеш борба и анархия срещу една стара империя, да разваляш спокойствието на милиони същества без волята на последните, с помощта на няколко голаци – нима това не е авантюра?
Никога не сме се питали колко смели или несмели сме били под ръководната роля на партията – инстинктите изпреварваха въпросите. Всички отговори бяха вече дадени – все от наше име и без наше участие.
„Отиде си през 2004. В един августовски ден. Отиде си тогава един приятел…“ Днес се навършват 75 години от рождението на Милан Огнянов.
Подвигът на светите братя Кирил и Методий бе с голямо историческо значение, защото благодарение на него се създаде национална славянска Църква, възникна огнището на националната славянска просвета.
