Историята ще съди и аз съм убеден, че когато страстите утихнат и безпристрастието в преценката на фактите вземе връх, ще бъда зачислен не между престъпниците, а между страдалците.
„Истинският Васили Дяколевски биде заловен в Търновския санджак и отведен в София на 16-и същия месец. Той се противопоставил на преследвачите и в борбата получил рана в главата.”
Беше нейде към края на 60-те, когато издателство „Български писател” пусна на книжния пазар есеистичния сборник на Асен Игнатов „Тъга и порив на епохата”.
Възраждането през ХХ век на „проклетите въпроси“, с които се боричкат героите на писателите в изостанала Русия, е подигравка с всичко, което знаем за „справедливостите на историята“.
В първите месеци след 9 септември 1944 г. хората със страх разтваряха сутрин вестниците. Те бяха пълни с току-що приети закони и постановления, които поставяха здрави и дълготрайни основи на тоталитарния режим в България.
„Дехуманизация чрез крайно унижение е предхождала умирането, никаква искрица благородство не е била оставена на определените за изтребване. И Бог позволи това да се случи…“ 27 януари е Международен възпоменателен ден на Холокоста.
Синът на следователя от НКВД Борис Родос – близък сътрудник на Лаврентий Берия, лично изтезавал Исак Бабел и Всеволод Мейерхолд – разказва за книгата си „Аз, синът на палача“ и трудното осмисляне на семейната история.
Жана, християните ви зоват Свята и ви тачат като такава, ала всеки френски войник, вярващ или невярващ, е в правото си да ви нарича Жана.
