Ние временно се изтръгнахме от лапите на смъртта. Но там остават хиляди наши другари и братя. Там е целият български народ. Да мълчим, значи, че одобряваме робството.
На 30 август 1876 г. вестник Рапел публикува протеста на Виктор Юго, намерил отклик по цял свят. На 26 февруари т. г. се навършват 215 години от рождението на писателя.
Историята ще съди и аз съм убеден, че когато страстите утихнат и безпристрастието в преценката на фактите вземе връх, ще бъда зачислен не между престъпниците, а между страдалците.
„Истинският Васили Дяколевски биде заловен в Търновския санджак и отведен в София на 16-и същия месец. Той се противопоставил на преследвачите и в борбата получил рана в главата.”
Беше нейде към края на 60-те, когато издателство „Български писател” пусна на книжния пазар есеистичния сборник на Асен Игнатов „Тъга и порив на епохата”.
Възраждането през ХХ век на „проклетите въпроси“, с които се боричкат героите на писателите в изостанала Русия, е подигравка с всичко, което знаем за „справедливостите на историята“.
В първите месеци след 9 септември 1944 г. хората със страх разтваряха сутрин вестниците. Те бяха пълни с току-що приети закони и постановления, които поставяха здрави и дълготрайни основи на тоталитарния режим в България.
„Дехуманизация чрез крайно унижение е предхождала умирането, никаква искрица благородство не е била оставена на определените за изтребване. И Бог позволи това да се случи…“ 27 януари е Международен възпоменателен ден на Холокоста.
