„Да се твори днес, означава да се твори опасно”… Преди сто години, на 7 ноември 1913 г., е роден френският писател Албер Камю. Публикуваме откъс от негова реч, произнесена на 14 септември 1957 г. в Швеция.
Как тридесет и пет години след убийството на писателя дисидент Георги Марков в Лондон, София официално прекрати разследването и защо смехът на предполагаемия убиец все още продължава да отеква в ушите на близките на Георги Марков.
Тези дни отбелязваме 90-тата годишнина от сепмеврийските бунтове през 1923 г, които вкарват България в състояние на гражданска война. Десетилетия наред комунистическата историография ни убеждаваше, че става дума за „първото антифашистко въстание в Европа”. Предлагаме ви едно неизвестно свидетелство от очевидец на тези събития.
Архивът е важен ресурс, а контролът над информацията е безспорно ключов. Спомням си „министерството на истината“ от романа „1984“, което преправяше миналото в зависимост от конкретната конюнктура. Напълно възможно е архивът да притежава документи, които са взривоопасни и за които не подозираме.
Седемдесетата годишнина от смъртта на цар Борис III е, разбира се, повод за историческа равносметка. Ето гледната точка на един британски историк, който се опитва да оцени плюсовете и минусите на царския „личен режим” в България през 30-те и 40-те години на ХХ в.
Историята предлага неочаквани паралели. Доказателство за което са и тези непубликувани размисли на писателя Петко Росен от 1919 г., посветени на България, европейската криза и безхарактерността на родната ни интелигенция.
Кой и как спаси българските евреи са въпроси, които често си задаваме тези дни около 70-тата годишнина от събитията. Предлагаме ви едно неизвестно свидетелство от дневника на писателя Петко Росен, направил много, за да предотврати интернирането на бургаските евреи.
Враждата между руските инструктори и нашите офицери идеше от сблъскването на българската самобитност с психично чуждото й руско опекунство. Руските инструктори се видяха изолирани в страната.
