Минало
Идеи
Юбилейно
На 9 юли се навършват 165 години от рождението на Иван Вазов. Предлагаме ви текста на речта на поета пред Народното събрание на 24 септември 1895 г., когато се чества първият му юбилей по случай неговата 25-годишна литературна дейност.
Идеи
Безпаметникът на Бузлуджа
Бях в един ясен, но студен и ветровит октомврийски ден вътре в чинията. Сред тоталната разруха в централната зала сърпът и чукът продължаваха да блестят на тавана, но не стигаха да осветят тъмните ъгълчета.
Актуално
Българският език
„Българският език е още между чук и наковалня. И колко много е ковък той! Колко малко от народното словесно богатство е засегнато!“ Едно забравено есе на Александър Балабанов.
Георги Марков
„Анкета” – забравеното кино
Филмът „Анкета” по сценарий на Георги Марков (реж. Кирил Илинчев, оп. Димо Коларов) е филм за механизма на вплитане в мрежите на власт и привилегии. Авторите отправят критически поглед към един от основните проблеми на съвремието им – подмяната, извършвана от властта, по отношение на идеала.
Георги Марков
Априлското въстание
„Ровейки се в историята на Априлското въстание, все по-силно имам чувството, че то е било въстание на поети“. Есето се публикува за първи път.
Георги Марков
В памет на Евгений Замятин
„Изпод циничното гробище на съветския соцреализъм ние успяхме да изровим все пак труповете на насила погребаните Булгаков, Бабел и Платонов, но господарите на деня не разрешиха разкопките да продължат и Замятин бе преосъден на забвение“. Есето се публикува за първи път. На 10 март се навършиха 78 години от смъртта на Евгений Замятин.
Актуално
Музей на сътрудниците на ГУЛАГ
Новата управа на единствения музей в Русия, разказващ за политическите репресии в Съветския съюз, възнамерява да го превърне в музей на „доблестните сътрудници“ на ГУЛАГ, както и на технологиите, използвани за „защитата на великия народ от петата колона и от разни нацисти от Украйна”.
Георги Марков
Краят на една илюзия
„Беше време, когато всяка събота следобед човек можеше да види на лондонската „Портобело роуд“ тълпи от хипита. Беше време, когато световните пътища принадлежаха на тази своеобразна младеж, пътуваща отникъде заникъде.“ Есето се публикува за първи път.

