Враждата между руските инструктори и нашите офицери идеше от сблъскването на българската самобитност с психично чуждото й руско опекунство. Руските инструктори се видяха изолирани в страната.
Неочаквана изповед на писателя Ивайло Петров за равенството в бедността, любовта към земята и свободата, записана през 1997 г. Тези дни класикът на съвременната българска проза щеше да навърши 90 години.
Връщайки се към Атанас Далчев, към неговата конкретна поезия и към философските му фрагменти, даваме ли си сметка за тяхното антитоталитарно значение, за онзи смисъл и кураж, който са имали те във време на тотална несвобода? Спомен от дъщерята на поета и думи от критика Божидар Кунчев.
В името на какво историята трябва да продължи да съществува? Историческото битие е невъзможно без трансценденция, настоява френският философ Реми Браг в интервю от поредицата „Историята днес”, в която събираме мнения за случилото се и случващото се в хоризонта на XXI в.
Интервю с литературния историк за автономното писателско поведение и шизофренността през социализма, за прибързаните изводи от работата с архивите на ДС и за закостенелия образователен канон.
В началото на 70-те години на ХХ в. БКП формира политика за издирване и придобиване на паметници на българската култура в чужбина. Основна роля в утвърждаването на тази политика има кръгът около Людмила Живкова и най-вече Александър Фол. Интервю с журналиста Христо Христов, автор на книгата „Операция „Маратон“.
Чешкото издателство Práh („Праг”) публикува спомените на анонимен бивш сътрудник на братиславските тайни служби, който е следил неотлъчно дълги години Александър Дубчек след Пражката пролет.
Къде минава границата между хумора и предателството? Едва ли днес и на най-алергичните към хумора на П. Г.Удхаус би им хрумнало да го сравнят с Георги Димитров, както се случва в годините на Втората световна война. Обяснението в есето на писателя Ивлин Уо, чиято стогодишнина от рождението отбелязваме през 2013 г.
Историята не трябва да пренебрегва метафорите, защото те ни дават достъп до анонимната и колективна памет. За това настоява френският историк Марк Фюмароли в интервю от поредицата „Историята днес”, в която събираме мнения за случилото се и случващото се в хоризонта на XXI в.
