„Хората губеха доверие един в друг, в държавата, губеха усета си за свобода, защото тя им беше отказана. Травмите бяха безбройни и се отразиха върху психическото здраве на целия народ.“ Разговор с Любомир Канов.
„Не намирам, че животът е да бъде човек щастлив, и нито е затова страшен, защото страдаме. Чрез мъката си аз отърсих от себе си това, което в натурата ми не беше мое.“
„И българските евреи бяха спасени…“ История на знанията за Холокоста в България“, Надеж Рагару, изд. „Критика и хуманизъм“, 2022 г.
Като чувствителен сеизмограф литературата през 20–30-те години на ХХ век придава видимост на засилващото се всеобщо усещане за застрашена Европа.
Носталгията всъщност подмамва с миражи, които се разсейват веднага щом човек се приближи до тях, а на тяхно място се разкрива нещо чудовищно.
Фактът, че в дискурса на носталгията „по-добрият живот“ през социализма изключва измерението на достойнството и идеала за свобода е особено уличаващ.
„Мерките, които българското правителство се видя принудено да вземе, ни бяха продиктувани от обстоятелствата. Повече не може да се говори за човечност…“
Евелина Келбечева – историкът, който се бори за осветляване на истината за комунистическия период в България.
