След като са използвали живота му, за да дойдат на власт, сега използват и разстрела му за утвърждаването ѝ. Почти е познал поетът: другарите му са го прежалили, но… не са го забравили. Употребят ли те приживе, няма как да не те употребят и след това…
Тържеството на прагматичния и самоуверен в своя успех неономад, зает с осъществяването на краткотрайни проекти, би имало неблагоприятни ефекти върху социално-културния живот на хората.
На прага на предстоящия политически избор Румен Радев съвместява две изключващи се роли: на опозиционна алтернатива на статуквото и на установена фигура на статуквото.
Един от проблемите на социалните медийни платформи е, че дават предимство на информацията, която предизвиква възмущение и гняв. Това е нормализиране на крайния екстремизъм.
От почти две десетилетия кризите на ЕС са непрестанен елемент от всякакви политически и академични дебати, публично клише. От специализирано занимание те се превърнаха в обект на ежедневен коментар и индивидуално мнение.
Новият филм „Нюрнберг“ на Джеймс Вандербилт, идващ след дълга поредица от други филми на същата тематика, заслужава по-добро виждане, чуване, вчувстване, а и разбиране. Защото е съществено различен от предходните.
Откриването на повърхностни прилики и външни сходства между хората и техниката в крайна сметка води до самозаблуждение този, който го прави. Резултатът е оглупяване на разглеждащия човека като „машина“, незабелязал, че е преминал от имитация към фалшификация.
Демократичната общност се зарадва малко прибързано на тази победа, тъй като не осъзна, че Бойко Борисов използва стария си трик да дезертира от властта, за да може впоследствие да внушава, че „само ГЕРБ туря ред в хаоса“.
