Критическата социология на въплътената видимост идентифицира своя предмет не фронтално, а чрез вклиняванията на различни редове на реалност един в друг.
Идеята за многополярен свят е вече едно от най-популярните описания на съвременния политически свят. Все повече обаче то цели не просто да описва, но и да предписва; да осмисля настоящето, но и да предопределя бъдещето.
Дали днес расовата идентичност е въпрос на избор? Ето аргументите, които Оливие Роа привежда в своята изключително интересна книга, посветена на идентичностната политика и „империята на нормите“.
Задават се избори, задава се следователно и сезонът на манифестите. На този фон един манифест и от мен: дайте със задружни усилия да изхвърлим на бунището на езиковата практика онова г./год./година, което без нужда добавяме при всяко писане на съответната година.
Споделям разбирането, че езикът е огледало на човешкия дух. Смятам за важно да се следи и анализира начинът, по който хората говорят, за да се вникне по-добре както в мисленето, така и в емоциите им, а оттам и в тяхното поведение.
Колко прекрасно би било, ако всеки от нас притежаваше психическата сила, съзнанието за лична отговорност, усещането за общностна принадлежност и стремежа към справедливост, които откриваме у мнозина от поразените, но без самият той да е бил поразен.
Руско-украинската война трае вече триста години. По същество тя никога не е преставала, понеже Русия така и не е развила съвременна национална идентичност на мястото на старата имперска.
Войната не прекъсва, нито преобръща хода на живота: тя разкрива всички негови черти, постепенно заличени от привичките ни, като им придава поразителна яснота. И най-прекрасните чувства, а несъмнено и най-низките, вече не биват скрити.
