И тъй, такива, каквито сме, ние сме едновременно „разпръснати“ и „смесени“… И до какво води всичко това? Да кажем… до това, че превеждаме.
От една страна, любовта е волево отношение на човек към човека. От друга страна, като че ли тя е нещо, което ни се случва, което пада върху нас.
Какво представлява тя? Дали действително се различава от другите видове култура, или е просто нещо, което има зад гърба си една празна претенция?
Как да съчетаем идеализма с ангажимента си към демокрацията и правата на човека?
За уникалност се говори трудно. Всъщност за уникалност изобщо не може да се говори. Защото езикът е такова чудовище, че не може да изразява уникалното.
Когато бях студент, имахме един израз: „Вригна ми!”. Не помня той резултат от конгениална преводаческа изобретателност ли беше, или от жаргонно словотворчество. Означава: „Доповръща ми се!”.
Защо сънуваме и как да изследваме собствените си сънища? „Човекът, който дължеше живота си на един сън“ (изд. „Критика и хуманизъм“) от Феликс де Менделсон като повод за дискусия.
Нека се спрем на детето. При него болката удря с пълен размах. Лишено от подкрепата, която дават горделивостта, ненавистта, разбирането, вярата, то е изцяло открито за болката.
