Вярно ли е, че нациите предхождат Европа? Вярно ли е, че те са били винаги едноетнични и държавно-оформени образувания? Какво са представлявали нациите в историята на Европа?
Откъде идва усещането за шок и рязка промяна, което се изживява като невъзможност за ефективна външна политика на ЕС? Дискусия с участието на Иван Кръстев, Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин.
Първата стъпка е да отдадеш душата си на любимия. Това е смърт за твоята душа, но тя отива там. И когато срещне ответната любов, се връща, тъй че с една смърт печелиш два живота.
Той казва на едно място, че вътре в човека живее нещо по-голямо от самия човек. Това по-голямо от самия човек може да бъде и видяно, и въплътено в срещи, в митове, в сънища…
Много е сложно да се пише за Хайзенберг, тук има някакъв парадокс, историческа ирония. Личността на този, който е дал принципа на неопределеността, е всъщност обект на такава неопределеност.
Има какво да се мисли за пространството на човека, което е толкова различно спрямо онова нямо, разпростиращо и безразлично към нас физическо пространство.
Чуждостта изглежда е условие за възможността на всяко личностно изграждане, за излизането от статуса на потомък и приближаването до личното име.
Тя е независима, ничия, непринадлежаща, изживяваща илюзията, че не може да бъде употребена за друго, освен за повече свобода.
