Реалистично ли е изтърканото твърдение, че културният сектор в България се намира в трудна ситуация, на ръба на оцеляването? Има ли огромни и нереалистични очаквания към публичните власти? Дискусия с участието на проф. Александър Кьосев, Ясен Атанасов и Жени Петрова.
В каква София искаме да живеем, защо общината има интерес да изследва нуждите и нагласите на софиянци към една или друга градска промяна, как да се подобри диалогът – дискусия за гражданското участие при реализиране на градоустройствени проекти.
Бележки по полетата на едно интервю за гръцката криза, немската отговорност и европейската идея.
Какви са начините Украйна да се отърси от олигархичното влияние и да изгради необременена политическа система? Възможно ли е да се правят реформи по време на война и доколко самите украинци ги искат – дискусия с участието на Сергий Лешченко и Олексий Харан.
За трудната интеграция и неясната идентичност, за асимилацията, изключването и стереотипите, за децата, образованието и пропуснатите шансове – няколко епизода от живота на ромите.
Икономическият принос на културния и творчески сектор в Европа е по-висок от този на хранителната, текстилната и химическата индустрия. А как е в България? Мирослав Боршош, Светлана Куюмджиева и Блез Мерсие за развитието на културните и творчески индустрии у нас и в Европа.
За любопитството към Другия и диалогичната личност, за физиката и алхимията на интеркултурното общуване – Георги Господинов, Тони Николов и Лидия Денкова в разговор за толерантността.
Тази книга още трябва да се чете, за да се види как злото прониква в сърцата на хората, тя още трябва да се усвоява и още трябва да се свиква с мащаба на описаното в нея престъпление – Цочо Бояджиев, Филип Димитров и Калин Янакиев в разговор за „Архипелаг ГУЛАГ“.
Как се променя общественият климат в Русия и какви са причините за руската омраза към Запада? Видя ли ЕС собствените си грешки след кризата в Украйна и какви са следващите му възможни ходове? Дискусия с участието на Иван Кръстев и Мария Липман.
