ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО

Калин Янакиев

Апокалиптика
и политика (2)

Хилиазмът в неговия класически (и все още тясно свързан с църковното богословие) вариант се базира на две крайни идеи. Едната, както ще покажем, e свързана с преобразяващата сила на Бога в Църквата, а другата – с извършването на спасението.

Тони Николов

Оградените (2)

Оздравяването идвало след очистване на телата и душите, едва тогава личният и социален живот започвал да се гради наново – нови хора, на нови места, с нови институции. Така в Европа са се справяли с реалната чума, докато избавлението от политическата чума винаги е било по-трудно. И все пак не е невъзможно.

Стефан Попов

Украйна и загубеният усет за граници (III)

Същественият въпрос е как в бъдеще Русия да бъде ограничена, въздържана и побрана в собствените си граници, а впоследствие и интегрирана като отговорен партньор.

Теодора Димова

Покръстване

Тържественото богослужение на декора на древната Плиска достатъчно ли е за привличане към православната вяра? Или от служението пред декор самото служение се е превърнало в декоративно!

Пилци, есен

Пилците наистина се броят наесен. Ако погледнем резултатите от изборите в Германия и Австрия, няма как да не се съгласим, че тази издържала изпита на времето мъдрост се доказа и в наши дни като желязна.

Маяковски. Поетохроника на трагедията (2)

Революцията е не само световен пожар, кърваво очищение на „тоя свят и на човека като звяр мъхнат“. За Маяковски тя е нулева степен на историята.

От Русия с любов (и още нещо)

Руският политолог Семьон Слепаков има теория, която добре обяснява неочаквано възникналото напрежение в отношенията между нашите две братски страни. Тази теория е „патриотическа-еротическа“.

Георги Господинов

Утехата Вазов

„Има писатели, които измислят личните спомени на един народ. В нашата, струва ми се, това е Вазов.” Георги Господинов е тазгодишният носител на Вазовата награда, която се присъжда на 9 юли, рождената дата на патриарха на българската литература.

Туристът

По едно време един от тях съзря някаква пътечка, която лъкатушеше между храсталаците, опиращи до ниското зидче, опасало като гривна площадчето пред манастира. Пътечката може би стигаше до морето. Той не му мисли много и тръгна по нея. Пътечката наистина го изведе долу до каменистия бряг.

Андрей Захариев

Гледка

Гледах от прозореца децата в училищния двор. Голямото междучасие ги беше изсипало като конфети върху снега. Съвсем пресния сняг от предишната вечер и от през нощта. Разноцветни конфети, разпръснатите навсякъде из белотата.