Папа Григорий Велики (Двоеслов) (ок. 540–604) е провъзгласен за един от големите учители на Западната църква, паметта му се тачи и от католици, и от православни. Остава в историята с „Диалози или беседи за живота на италийските отци и за безсмъртието на душата“ – книга, обновила християнската агиография, значима и в западната, и в източната традиция. Тя е изградена под формата на разговори между двама събеседници – по-рядко питащия дякон Петър и пространно отговарящия Григорий. Прозвището му Двоеслов е буквален превод на гръцкото Διάλογος, което означава „Беседа“ или „Диалог“. От особено значение е книга IV, често публикувана и отделно, която ще откриете изцяло в това издание. В нея папа Григорий Велики се спира на важни богословски теми (за пътя на душата към отвъдното и за Страшния съд, за ада и освобождението на душите с помощта на светата Евхаристия).

Книгата е продължение на изследването на Стефан Дечев „От ориза на Азия до чушките на Америка. Една преплетена история на храната и кухнята в Османска България и околните земи (от края на XIV до началото на XIX в.)“. Разглежданият тук период са последните десетилетия под османска власт. Според османистиката времето след 1839 г. се определя като период на Танзимат и се характеризира с модернизационни реформи в най-широки сфери на живота. Сред тях са и промените в готварството, които се развиват на фона на устойчивите начини на готвене и хранене. Изследването се вписва в тенденцията хуманитарните и социални науки по света да изследват връзката на храните, кухнята, кулинарията и гастрономията с историята, културата, властта, идеологията, етническия произход и др.    

Изданието съдържа лекционните записки по едноименния курс, четен от проф. Иван С. Стефанов (1946–2005), основно пред студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Досега те не са публикувани. Издаването им цели да хвърли известна светлина върху пропедевтичните текстове в творчеството на един от най-изтъкнатите познавачи на немската класическа философия у нас и водеща фигури в българската философска култура от втората половина на ХХ век.

Райко Гърлич е създателят на култовите филми „Обича се само веднъж“, „В челюстите на живота“, „Трима за щастие“, „Граничен пост“ (първия филм, заснет след разпадането на Югославия, по който са работили съвместни екипи от Сърбия, Хърватия, Македония, Словения и Босна и Херцеговина), „Конституцията“ и „Всичко си има край“. Представена под формата на филмов терминологичен речник, чиито термини са драматургично организирани като малки сценарии или като своеобразно търсене на сценарий, книгата му „Неразказани истории“ е едновременно автобиография, физическа, интелектуална и духовна дискусия за едно прекършено и разбито времe.

„Образован е този, който се интересува как изглежда светът в очите на другите и който се е научил да разширява по този начин собствения си свят. Образованият човек е в състояние съзнателно да го прави. Собственото му чувство за ценност не страда от това, а пораства с него. Необразованият възприема себе си твърде сериозно и като много важен, в същото време чувството му за собствена ценност обикновено е слабо.“ Публикуваме един от текстовете в сборника на немския философ Роберт Шпеман, трайно ангажиран с проблемите на етиката. Книгата е издадена във Философската библиотека Семинар 333. Превод и коментар Валентина Кънева.

Онзи, който е обграден от истории, живее по-интензивно. Но не само нашият собствен живот чрез разказването става по-пълноценен. Благодарение на историите, които научаваме и преразказваме, ние успяваме да превърнем опита и преживяванията на всеки отделен човек в опит и преживявания на много други хора. За целта обаче трябва да настроим нашите мозъци и специфични методи за споделяне на истории. Но как точно протичат тези процеси? Обяснението дава германският литературовед, културолог, когнитивен учен и американски професор Фриц Брайтхаупт. От 1996 г. той преподава германистика и сравнително литературознание в Университета на щата Индиана в Блумингтън, а от 2010 г. е и професор по когнитивни науки. Автор е поредица от монографии. Публикуваме откъс от изданието на „ФънТези“, преводът от немски е на Ема Ангелова.