Откъс от книгата за живота на една от последните представителки на сюрреализма, Леонора Карингтън, издадена от „Колибри“. Леонора Карингтън (1917–2011) е художничка, скулпторка и писателка, жена с бунтарски дух, превърнала се в легенда. Изживява бурна любов с германския художник Макс Ернст, с когото се впуска във вихрушката на сюрреализма. В Париж общува с бележити фигури от творческия авангард на XX век. По-късно заживява в Мексико, където създава най-силните си творби. Биографичната книга е написана от мексиканската писателка и журналистка Елена Понятовска (род. 1932 г.).

Знаменитата актриса разкрива себе си чрез своите дневници. Мемоарната книга светлява избрани моменти от живота ѝ – както личния, така и професионалния, и е своеобразно допълнение към историята на киното от втората половина на ХХ век. Емоционалните преживявания на Деньов, сложните ѝ отношения с режисьорите и колегите, съкровените ѝ мисли и усещания насред главоломния ѝ успех – това е фокусът в „Самата аз“. Книгата събира записките, които тя си е водила между безкрайните часове работа по филмите „Тристана“ на Луис Бунюел, „Танцьорка в мрака“ на Ларс фон Триер, „Индокитай“ на Режис Варние, снимания у нас „Изток-Запад“ и др. Изданието е на „Кръг“, преводът на Гриша Атанасов.

Последната творба на големия американски писател разказва за Сай Баумгартнър, преподавател по философия и писател, седемдесетгодишен вдовец, който се впуска във вълнуващо пътешествие в собствената си памет. Мислите му следват криволиците на един плодотворен живот, белязан от дълбока любов към покойната му съпруга Анна. Роман с отворен финал, „Баумгартнър“ е задълбочен и затрогващ анализ на любовта, на скръбта по любимото същество, на настъпващата старост, поглед в миналото, което определя настоящето и от което зависи бъдещето, дори когато е проблематично. Изданието е на „Колибри“, преводът на Жечка Георгиева.

Полският писател Бронислав Вилдщайн разгръща в своя роман епичен разказ за сложни човешки съдби на фона на трудната европейска история от ХХ и ХХI век. Проследяваме живота на няколко поколения от еврейското семейство Брок и свързаното с тях полско семейство Сокул, на които историята не спестява нищо – нито страдания, нито предателства, нито идеологически деформации. Но както отбелязват някои полски литературоведи, книгата може да бъде възприемана и като летопис на изминалото време и опит да бъдат разбрани факторите, формирали съвременна Полша.

Това са прошепнати истории. В тях няма нещо, което и децата да не знаят. Сред тишината и мрака се прокрадва силуетът на Микеланджело, който слуша камъните; срещаме стария акробат, все не успяващ да загърби любимата си професия; няколко дечица си играят на „пазители на Бог“, който всъщност е един напръстник… Поетичната проза на Рилке е представена с 16 кратки истории в този сборник, издаден от „Недланд“.

Идеята на този подбор от фрагменти, принадлежащи към ръкописното наследство на създателя на феноменологията, Едмунд Хусерл, е да подчертае експерименталния характер на неговото мислене. Колекцията върви по стъпките на изданието на КХ – Критика и Хуманизъм „Светът, който живеем“ (2022) и се вглежда по-внимателно във феномено­логичната антропология на Хусерл, разгръщайки идеи, свър­зани с отношението родно/чуждо, с историята, поколенията, пренасянето на смисъл, традицията и наследяването.