Сборникът обединява текстове, публикувани между 1990 и 2000 г. в легендарната рубрика „Бустина ди Минерва“ – „Кибритчета „Минерва“, която Умберто Еко списва в сп. „Еспресо“ в продължение на повече от три десетилетия, изявявайки се като ярък публицист, прозорлив анализатор, политически и социален коментатор. Книгата е пъстра мозайка на живота, чувствата и мислите на хората от 90-те години на миналия век през присмехулния, ироничен, саркастичен, но и дълбоко хуманен поглед на Еко. Размишления за големи и малки събития, за италианското общество и цялото човечество, за медиите, за съвременните технологии, за съдбата на книгата в дигиталната ера… Публикуваме един от текстовете в изданието на „Колибри“.

Владимир Раденков се осмелява систематично да реконструира мисловната конструкция на сложния философски „евъргрийн“ на Мартин Хайдегер „Битие и време“. Книгата не подхожда историко-философски – не проследява изчерпателно мотивите от философската традиция, продуктивно усвоени и оригинално сплетени в Хайдегеровия opus magnum, неговите близости и противопоставяния в съвременния му контекст или многообразните линии в историята на въздействието му. По стъпките на „Битие и време“ монографията си служи с термини, които, макар и извлечени от естествения език, са не по-малко строги от изкуствените термини на точните науки. Всичко това не означава обаче, че е достъпна само за посветени.

Историята, разказана от американската писателка Катрин Дж. Чен, ни връща в 1429 г., когато цяла Франция е в пламъци. От близо век бушува война с Англия и французите са загубили част от земите си. Кралете се сменят, народът страда. Спасението идва неочаквано със 17-годишната Жана… „Жана д’Арк в тази книга не е благочестива девица“, пише именитата канадска писателка Маргарет Атууд, впечатлена от дръзкия подход на авторката. Със своя въздействащ, почти кинематографичен стил, романът е повече от историческа проза – той провокира разговор за властта, ролята на жените и цената на непокорството.

Двукратният носител на Пулицър, разкрил аферата „Уотъргейт“, предлага проникновен поглед към най-опасната геополитическа криза в Европа след Втората световна война. Книгата му „Война“ разкрива как президентът Джо Байдън и неговият екип по националната сигурност се опитват да овладеят най-опасната геополитическа криза в Европа след Втората световна война: пълномащабната руска инвазия в Украйна. Като се позовава на преки свидетелства, документи и разговори с ключови участници, журналистът осветява съдбоносни решения в момент на глобална заплаха.

Есето е част от наскоро излязлата книга „Не ни ли стига? Идеи върху съвременното изкуство“ от Игор Забел. Тя е първа от серията „Критични преводи“ на новоучреденото „Временно издателство“. Предложените в нея размисли засягат контекста на изкуството и по-конкретно на съвременното изкуство, създавано в бившите социалистически държави, които впоследствие ще се превърнат в „бившия“ Изток. Какво означава да си „източен“ и какво значи „бивш“? Дали е възможно подобно обобщение и какво произтича от него? Какви са възможностите за преодоляване на това положение, ако това изобщо е възможно? Изданието ще бъде представено на 22 юли (вторник) от 18.30 часа в рамките на кураторския проект „Белият куб“ в галерия Doza в София.

„Анима“ е книга за оцеляването – на света, на душата, на невидимата тъкан, оплетена от хора, животни и природа. Капка Касабова ни отвежда в Западен Пирин, където последните подвижни пастири живеят в дълбоко съзвучие със земята, докато модерността се опитва да изтрие всяка следа от този хармоничен ред. Тук няма дистанция между наблюдаващото око и преживяното – авторката живее сред и с героите си, става част от техните пътеки, страхове, мисии и мълчания. „Анима“ е последната книга от балканската четирилогия на Капка Касабова, издадена е от ICU.