Знаменитата актриса разкрива себе си чрез своите дневници. Мемоарната книга светлява избрани моменти от живота ѝ – както личния, така и професионалния, и е своеобразно допълнение към историята на киното от втората половина на ХХ век. Емоционалните преживявания на Деньов, сложните ѝ отношения с режисьорите и колегите, съкровените ѝ мисли и усещания насред главоломния ѝ успех – това е фокусът в „Самата аз“. Книгата събира записките, които тя си е водила между безкрайните часове работа по филмите „Тристана“ на Луис Бунюел, „Танцьорка в мрака“ на Ларс фон Триер, „Индокитай“ на Режис Варние, снимания у нас „Изток-Запад“ и др. Изданието е на „Кръг“, преводът на Гриша Атанасов.

„Аз не мога да попреча на това, но не мога да го премълчавам…“ Три години след началото на руската инвазия в Украйна на български език излезе сборникът със статии и коментари „Ние. Дневник на падението“ от популярния руски автор на антиутопичните поредици „Метро“ и „Граничен пост“ – Дмитрий Глуховски. Той беше обявен за издирване и включен в списъка на Русия с чужди агенти през 2022 г. заради антивоенните си текстове и критиката към режима на Владимир Путин. В сборника Глуховски събира свои политически статии от последните близо 15 години, обогатени с допълнителен исторически контекст и изводи от съвременна гледна точка. Изданието е на „Сиела“, преводът на Здравка Петрова.

Полският писател Бронислав Вилдщайн разгръща в своя роман епичен разказ за сложни човешки съдби на фона на трудната европейска история от ХХ и ХХI век. Проследяваме живота на няколко поколения от еврейското семейство Брок и свързаното с тях полско семейство Сокул, на които историята не спестява нищо – нито страдания, нито предателства, нито идеологически деформации. Но както отбелязват някои полски литературоведи, книгата може да бъде възприемана и като летопис на изминалото време и опит да бъдат разбрани факторите, формирали съвременна Полша.

Книгата е посветена на събитията през ноември 1942 г., когато е повратната точка във Втората световна война. В центъра на историческото платно обаче е отделният човек. Изявеният шведски историк Петер Енглунд разказва както за знакови личности от периода като Албер Камю, Василий Гросман, Лидия Гинзбург, Ернст Юнгер, Вера Бритън, така и за обикновени хора, които се сблъскват с немислими предизвикателства. Откъс от изданието на „Сиела“, превод Любомир Гиздов.

Идеята на този подбор от фрагменти, принадлежащи към ръкописното наследство на създателя на феноменологията, Едмунд Хусерл, е да подчертае експерименталния характер на неговото мислене. Колекцията върви по стъпките на изданието на КХ – Критика и Хуманизъм „Светът, който живеем“ (2022) и се вглежда по-внимателно във феномено­логичната антропология на Хусерл, разгръщайки идеи, свър­зани с отношението родно/чуждо, с историята, поколенията, пренасянето на смисъл, традицията и наследяването.

Сборникът съдържа седем научнофантастични разказа от 70-те години на ХХ век, написани от един от най-необикновените каталонски белетристи. Пътешествия във времето, в пространството и между успоредни реалности; истории за извънземни и за андроиди; разходки из основанията на живота и преддверията на смъртта, всички обединени от неудържимото любопитство. Преводът от каталонски е на Нева Мичева, изданието на „Ерго“.