Програмата Lebensborn, създадена от Хайнрих Химлер – дясната ръка на Хитлер, довежда до отвличането на над половин милион деца от окупираните от нацистка Германия страни. Книгата „Децата, които Хитлер отвлече“, издание на „Кръг“, в превод на Гриша Атанасов, разказва за зловещия нацистки план през погледа на една от жертвите – Ингрид фон Ойлхафен. Заедно с разследващия журналист Тим Тейт тя пише своите мемоари и тръгва по пътя на истината, за да открие, че режимът педантично е унищожил истинската ѝ самоличност.
Изборът
Изборът
Епохата на автократите
Един век след възхода на тоталитарните режими автократични лидери отново превземат държава след държава и разпалват кризи, а някои от тях и войни. В книгата си изтъкнатият британски журналист Гидиън Рахман търси какво е общото в наблюдаваната през последните години антидемократична вълна и разкрива какви са връзките между някои от властелините на света, доближаващи се най-близко до образа на диктатори. Той посочва ключовите общи наративи, чрез които тези управници създават своята пропаганда, разсъждава върху глобалните тенденции и до какви крайности могат да доведат те.
Изборът
Проблемът Спиноза
Заради антисемитска реч 16-годишният Алфред Розенберг е наказан да наизусти пасажи от биографията на Гьоте и с ужас узнава, че любимият му писател е бил почитател на еврейския философ Барух Спиноза. След време Розенберг става идеолог на нацизма, но не спира да търси решение на „проблема Спиноза“. Триста години по-рано Спиноза е отлъчен от амстердамската еврейска общност, живее кратко, беден и самотен, но написва трудове, които променят човешката мисъл. Откъс от романа на американския психоаналитик и писател Ървин Д. Ялом.
Изборът
„Мейнските гори“
Да бродиш сред дивата природа, е като да общуваш с Бог. Величието на сътворението поразява и възхищава. Това внушава американският писател и философ Хенри Дейвид Торо в своята книга „Мейнските гори“, която излиза за първи път на български 160 години след публикуването си през 1864 г. Преводът е на Албена Бакрачева, издателството е „Кръг“.
Изборът
Литургия за Илинден
„Свобода Бъчварова тръгва към своята тема със солидна историческа екипировка, на интелектуално всеоръжие, с душевно сродство и съучастие с цялото онова вълнение, което обзема човека, когато се докосва не просто до историята, а до живота и съдбата на своите, на бащите и дедите си, на своя род.“ Ново издание на романа „Литургия за Илинден“ на Свобода Бъчварова от „Изток-Запад“.
Изборът
Слуховият рог
„Изкуството на Карингтън се характеризира с мрачна закачливост; разкриване на неочакван и често духовито войнствен живот; дълбоко магическа и същевременно съвсем практична извънземна визия; отхвърляне на стандартните социални и духовни авторитети…“ Али Смит за „Слуховият рог“ на Леонора Карингтън, романът е издаден от „Колибри“.
Изборът
За произхода на времето
Какво е имало преди Големия взрив? Как се е случило така, че нашата Вселена е годна за живот? Има ли други вселени и скрити измерения на пространството? Могат ли физичните закони да еволюират? В книгата си „За произхода на времето“ теоретичният физик Томас Хертог, който е работил с великия Стивън Хокинг през последните 20 години от живота му, разисква интригуващи въпроси, по които учените продължават да спорят. Преводът от английски е на Елена Филипова, изданието е на „Сиела“,
Изборът
Личност и същество
В новата си книга „Личност и същество“ (изд. Фондация „Комунитас“) проф. Калин Янакиев проследява дискусиите на богословите от II–IV век, свързани с основни понятия в догматическото учение за троичността на Бога. Изданието носи подзаглавието „Постигането на понятието за личност в богословските спорове за Светата Троица II–IV век“ и включва богат богословски и исторически изворов материал. Редактор на книгата е Мартин Осиковски, а художественото оформление на корицата е на Анна Янакиева.
Изборът
Ерминията на Йоанис Константину от 1831 г.
Това е най-ранният запазен превод на съчинение за живописта от гръцки на български език. Публикуваната ерминия (иконографски наръчник) съдържа пасажи от Леонардовия трактат „За живописта“ в гръцки превод на Панайотис Доксарас, както познатите от по-късните ръкописи компилации на ерминиите на Дионисий и поп Даниил. По-късно тя е станала притежание на възрожденския художник Никола Образописов. При представянето на ръкописа проф. д. н. Емануел Мутафов се придържа към най-съвременната методология на палеографско и кодикологическо описание на ръкописен текст.