Фарийд Закария е познат на милиони зрители по света като водещ на програма за международни новини по CNN и главен редактор на Foreign Affairs. Книгата му се определя като едно от най-добрите нехудожествени произведения за 2024 г. според Wall Street Journal и New York Times. Първите десетилетия на XXI век може и да ни се струват като период на огромни сътресения, изпълнен с популистка ярост, пропаст между идеологиите, войни, икономически и технологични промени. Но човечеството и преди е преминавало през подобни кризи и трусове – и е процъфтявало след тях. Фарийд Закария доказва, че можем да осмислим турбулентното настояще именно през уроците от изминалите революции. С историческа прецизност той изследва големите пренареждания в човешката история. Книгата излезе в поредицата „Власт и отговорност“ на издателство „Сиела“.

След като дълго избягва пианото като обект на творчески интерес, през 2013 г. Албена Петрович Врачанска започва отново да пише музика за инструмента, провокирана от няколко поръчки, поставили началото на поредица ярко представителни за индивидуалния ѝ стил солови пиеси. Значителна част от тези опуси се характеризират с принципния за авторката подход за извеждане на тематичния материал чрез музикалнокриптографски процедури, разработвани в различни исторически епохи. Художествените ѝ търсения имат за задача да открият композиционни похвати от миналото, за да изпробват техния потенциал в настоящето. Монографичното изследване на Илия Граматиков предлага възможни отговори и тълкувания от позиция на опита с историята. Публикуваме откъс от него.

В книгата „Романтическа лъжа и романна истина“ (1961) Рене Жирар за първи път формулира своята теория за миметичното желание. Желаем това, което желае другият, когото харесваме и на когото завиждаме, а ескалацията на съперничеството ражда насилието. Френският мислител, недостатъчно познат в България, а и изобщо с късен пробив в световната известност, звучи все по-актуално с наблюденията си върху ролята на насилието в човешката култура. Миметичната теория е гравитационен център на неговата антропология на насилието и свещеното. Откъс от изданието на „Изток–Запад“ в превод на Нина Венова. 

Авторът предлага задълбочено изследване на мисията на монсеньор Ронкали в България, основано на многобройни документи, които разкриват достойнствата на личността на бъдещия папа Йоан XXIII, любовта му към българския народ и усилията му за укрепване на междухристиянския диалог по време на престоя му в България. Интерес за читателя ще бъде и страничният поглед, който дава авторът, към значими събития от нашата история, към политическата обстановка и нагласите на българското общество в онзи период. Публикуваме откъс от книгата на италианския изследовател Лоренцо Ботруньо, издадена от Фондация „Комунитас“ по случай 100-годишнината от пристигането на монсеньор Анджело Ронкали в България.

Сборникът обединява текстове, публикувани между 1990 и 2000 г. в легендарната рубрика „Бустина ди Минерва“ – „Кибритчета „Минерва“, която Умберто Еко списва в сп. „Еспресо“ в продължение на повече от три десетилетия, изявявайки се като ярък публицист, прозорлив анализатор, политически и социален коментатор. Книгата е пъстра мозайка на живота, чувствата и мислите на хората от 90-те години на миналия век през присмехулния, ироничен, саркастичен, но и дълбоко хуманен поглед на Еко. Размишления за големи и малки събития, за италианското общество и цялото човечество, за медиите, за съвременните технологии, за съдбата на книгата в дигиталната ера… Публикуваме един от текстовете в изданието на „Колибри“.

Владимир Раденков се осмелява систематично да реконструира мисловната конструкция на сложния философски „евъргрийн“ на Мартин Хайдегер „Битие и време“. Книгата не подхожда историко-философски – не проследява изчерпателно мотивите от философската традиция, продуктивно усвоени и оригинално сплетени в Хайдегеровия opus magnum, неговите близости и противопоставяния в съвременния му контекст или многообразните линии в историята на въздействието му. По стъпките на „Битие и време“ монографията си служи с термини, които, макар и извлечени от естествения език, са не по-малко строги от изкуствените термини на точните науки. Всичко това не означава обаче, че е достъпна само за посветени.