Артуро Рейес (1863–1913), родом от Малага, е от испанските разказвачи, които с проницателност се вглеждат в заобикалящия ги свят и с вещина го пресъздават, дори на пръв поглед да се спират на събития от всекидневния живот, които изглеждат незначителни. Сборникът „Струните на сърцето“, издаден от „Недланд“, включва 22 разказа. Преводът е на Николай Тодоров.
В едно от най-новите си произведения, романа „Херкулес“ – сатирично-гротескна антиутопия, добре познатият у нас хърватски писател Миленко Йергович разгръща основната тема на своето творчество: стереотипните омрази и езикът на омразата, които, изтървани от разума, прегазват човешкия морал, обличат демагогски костюми и ни захвърлят в спиралата на реалното зло. Книгата излиза в издателство „Ерго“ в превод на Рада Шарланджиева.
Публикуваме няколко статии на писателя Борис Шивачев (1902–1932). Вторият том от съчиненията му, издадени от „Ортограф“, включва цялото му публицистично творчество, което обхваща статии за испанската и испаноамериканската литература и култура, текстове на различни обществено-политически теми, литературна критика, статии за спорта, киното и др. През 2022 г. излезе първият том с всичките му художествени произведения и очерк за живота и творчеството му.
Поредицата от книги под общото название Homo Sacer е едно от най-влиятелните начинания в политическата и социалната философия през последните десетилетия. На този проект италианският мислител Джорджо Агамбен посвещава 20 години от живота си. Откъс от заключителната за поредицата книга, обозначена с IV.2. Преводът е на Валентин Калинов, изданието на „КХ – Критика и Хуманизъм“.
„Няма по-коварен глас от онзи, който нашепва в ухото ни: „Вие сте безвъзвратно сами, няма лъч светлина в мрака“. Книгата „Преломената самота“ (Фондация „Комунитас“, 2024 г., превод епископ Страхил Каваленов, редактор Тони Николов) е посветена на болката от самотата и отговора, който предлага християнското учение. Авторът Ерик Варден (р. 1974) е католически епископ на Трондхайм и трапистки монах, абат на обителта „Маунт Сейнт Бърнард“ в Лестър, Англия. Преди да се отдаде на религиозния живот през 2007 г., е преподавал в Университета в Кеймбридж.
„Че какво е времето?“ – така започва размишлението на Августин, което толкова често се цитира, че накрая се е превърнало в синоним на рефлексия над времето и казано най-общо, в неин заместител.“ В тази книга Франсоа Артог се движи ерудирано от епохата на Западната античност до съвремието, сочейки повратните точки в отношението ни към времето. Проследява как културата установява ред на времето – не, различни порядъци на времето. И „епохи“ на времето. Откъс от изданието на „Критика и хуманизъм“, преводът е на Антоанета Колева.
Есеистичният сборник на Ю Хуа, създаден през 2011 г. и издаден неотдавна от „Жанет 45“, в превод на Стефан Русинов, се занимава с щекотливи за китайската политическа реалност теми като потуления от Комунистическата партия инцидент на площад „Тиенанмън“ от 4 юни 1989 г. или наследството на Културната революция, което се проявява в съвременната китайска политика, в икономиката и обществото. „Китай в десет думи“ е единствената книга на Ю Хуа, която не е официално публикувана в Китай и в оригинал се намира само в тайванско издание.
„Още не мога да прежаля и забравя моето море, което вече е друго – не синьо, не Черно, а сиво – задушено от прегръдката на бетона…“ След като изненада читателите си с автобиографичния роман „Химия на шегата“, Михаил Вешим се завръща със сборника „Стари хипари и нови разкази“ („Сиела“). В него сатирикът събира някои от най-обичаните си морски разкази и прибавя към тях осем нови истории.
Въз основа на архивни проучвания на секретни партийни документи и отчети, преобладаващата част от които се публикуват за пръв път, Стефан Иванов разобличава един от най-силните митове в обществото – за почти пълната липса на криминални прояви от времето на социализма. На базата на конкретни данни книгата рисува много по-различна картина на престъпленията, извършвани в България между 1944 и 1989 г.
