Владимир Раденков се осмелява систематично да реконструира мисловната конструкция на сложния философски „евъргрийн“ на Мартин Хайдегер „Битие и време“. Книгата не подхожда историко-философски – не проследява изчерпателно мотивите от философската традиция, продуктивно усвоени и оригинално сплетени в Хайдегеровия opus magnum, неговите близости и противопоставяния в съвременния му контекст или многообразните линии в историята на въздействието му. По стъпките на „Битие и време“ монографията си служи с термини, които, макар и извлечени от естествения език, са не по-малко строги от изкуствените термини на точните науки. Всичко това не означава обаче, че е достъпна само за посветени.

