В превод на български най-после излезе съчинението „Персонализмът“ на Еманюел Муние (1905–1950). Той е една от ключовите фигури на френския персонализъм, разбиран не толкова като система и учение, колкото като интелектуална позиция, която поставя ударението върху значимостта на човешката личност, и основател на неговия теоретичен орган – списание „Еспри“. Изследването му „Персонализмът“ е публикувано за пръв път през 1949 г. В него откриваме своеобразна синтеза на основните идеи на този философ, определян като „Сократ на ХХ век“.

Излязъл през 2010 г., романът „Сънсет Парк“ на Пол Остър проследява надеждите и страховете на група герои. Действието се развива в район в Бруклин, където една изоставена къща привлича няколко души. Всеки от тях има история за разказване и вътрешни демони, които трябва да бъдат победени. Откъс от романа на прочутия американски писател, издаден от „Колибри“ в превод на Иглика Василева.

Романът е сплав между модерна вълшебна приказка, драстична политическа сатира и необикновена любовна история. Главните герои са гениалният, но с твърде спорен морал служител на Държавна сигурност Павлик и преобразената чрез таен биологичен експеримент в Сталиновия СССР в жена лисичка Силва. Двамата са впрегнати в бруталните политически игри на своето време. За тази книга Иржи Кратохвил печели най-високата чешка литературна награда „Магнезия литера“. Преводът от чешки е на Анжелина Пенчева, изданието – на „Ерго“.

Съдбата на близо половин милион жени, мъже и деца, дамгосани, прогонени и системно декласирани след 9 септември 1944 г. от комунистическите власти, е подробно изследвана в приносното издание на Мартин Иванов. Този впечатляващ в детайлите и прецизността си научен обзор се старае да даде думата на оцелели „бивши хора“, огласявайки техните насилствено заглушавани досега гласове. Това става с помощта на 309 интервюта и мемоарни разкази, 62 биографични реконструкции и работа с документи от архивите на ДС.

„Авиньонски квинтет“ е създаден между 1974 и 1985 г., често е определян като литературна мистификация, има сложна повествователна логика, отделните романи са вписани един в друг. Както пише в предговора си проф. Клео Протохристова, той онагледява амбицията на писателя за „окончателната отмяна на повествователната праволинейност. Към тази непостижима цел Дърел се устремява екипиран с идеята на Айнщайн за пространствено-времевия континуум“. Преводът е на Паулина Мичева, изданието на „Колибри“.

„След всичко преживяно, написано и разказано остава едно възнаграждаващо щастливо усещане. Казано накъсо, то гласи така: човекът (и човешкото) са се оказали по-жилави от системата.“ Публикуваме послеслова на Георги Господинов от изданието на Института за литература при БАН, включващо забранената пиеса „Поетът и планината“ на Иван Теофилов (1963). Тя е поставена от Леон Даниел, премиерата е на 9 януари 1964 г. В настоящото издание пиесата излиза на първи път самостоятелно като ръкопис, който авторът предоставя специално за публикуване. Могат да се прочетат и всички материали, свързани с представлението.