Владимир Раденков се осмелява систематично да реконструира мисловната конструкция на сложния философски „евъргрийн“ на Мартин Хайдегер „Битие и време“. Книгата не подхожда историко-философски – не проследява изчерпателно мотивите от философската традиция, продуктивно усвоени и оригинално сплетени в Хайдегеровия opus magnum, неговите близости и противопоставяния в съвременния му контекст или многообразните линии в историята на въздействието му. По стъпките на „Битие и време“ монографията си служи с термини, които, макар и извлечени от естествения език, са не по-малко строги от изкуствените термини на точните науки. Всичко това не означава обаче, че е достъпна само за посветени.

Самотен старец посреща всяко утро, вперил взор в морето. Фончито – ученик, който чака автобуса си наблизо – наблюдава мълчаливия човек с любопитство, докато един ден не се приближава. Така започва тяхното странно и вълнуващо приятелство, в което дядото, подобно на Шехерезада, започва да разказва необикновена история. Винаги я прекъсва на най-интересното място. Книгата „Корабът на децата“ на отишлия си неотдавна нобелов лауреат Марио Варгас Льоса излиза за пръв път на български език в издателство „Лист“.

Двукратният носител на Пулицър, разкрил аферата „Уотъргейт“, предлага проникновен поглед към най-опасната геополитическа криза в Европа след Втората световна война. Книгата му „Война“ разкрива как президентът Джо Байдън и неговият екип по националната сигурност се опитват да овладеят най-опасната геополитическа криза в Европа след Втората световна война: пълномащабната руска инвазия в Украйна. Като се позовава на преки свидетелства, документи и разговори с ключови участници, журналистът осветява съдбоносни решения в момент на глобална заплаха.

„За философската вяра, вярата на мислещия човек, е налице по всяко време признакът, че тя е в съюз със знанието. Тя иска да знае това, което е узнаваемо, и да вникне в самата себе си.“ „Философската вяра“ обединява шест лекции, прочетени от Карл Ясперс (1883–1969) през 1947 г. по покана на Академичната общност и Философско-историческия факултет на Базелския университет. Тези лекции са издадени като книга за пръв път през 1948 г. Неголямото по обем произведение заема централно място в цялостната концепция на автора.

„Анима“ е книга за оцеляването – на света, на душата, на невидимата тъкан, оплетена от хора, животни и природа. Капка Касабова ни отвежда в Западен Пирин, където последните подвижни пастири живеят в дълбоко съзвучие със земята, докато модерността се опитва да изтрие всяка следа от този хармоничен ред. Тук няма дистанция между наблюдаващото око и преживяното – авторката живее сред и с героите си, става част от техните пътеки, страхове, мисии и мълчания. „Анима“ е последната книга от балканската четирилогия на Капка Касабова, издадена е от ICU.

Романът „Към фара“ е в центъра на творчеството и живота на Вирджиния Улф, хвърля светлина както върху миналото, така и върху бъдещето ѝ като писателка. В сравнение с останалите нейни произведения „Към фара“ е много по-директно биографичен, както тя сама признава в писмата и дневниците си. Това е разказ за един брак, за едно семейство и за едно детство. Тъжен спомен за строгите, силни, обичани и вече мъртви родители. Произведение за целебната сила на въображението, когато подтикът да промениш надминава този да опишеш. Новото издание е на „Колибри“, преводът – на Иглика Василева.