„Битието на писателя е от просто по-просто: тиха стая и отворен лаптоп в затаена самота, извисена над делниците.“ По такъв прост и красив начин се отваря вратата на тази книга и Иван Теофилов ни кани в светлата самота на стаята си. Стаята е тиха, за да чуем добре всички разбудени гласове. Каква акустика има тук! Като в Епидавъра, онзи гигантски амфитеатър, описан великолепно в книгата, в който откънтява всяка изречена дума и звук. И продължава да вибрира. Това е магическата акустика на паметта, смесваща делнично и възвишено. Тук миналото не е минало, а непрекъснато се случва пред очите ни“, пише Георги Господинов за книгата с фрагменти на Иван Теофилов „Самота, извисена над делниците“, издание на Фондация „Комунитас“. Публикуваме откъс от нея.

Едно влизане в съвсем всекидневно пространство отприщва поток на мисълта, в който Г.Х., героинята на романа „Страстите според Г.Х.“, започва да потъва във водовъртеж от смисли, времена и идентичности. В това пътуване отпадат оковите на личността, житейските обусловености, фалшивите понятия за себе си и другия, позволявайки ѝ да се приближи до своята същност, а може би и до скритата истина на съществуването си. Откъс от романа на Кларис Лиспектор, издаден от „Аквариус“, преводът от португалски е на Иван П. Петров.

Романът е литературното завръщане на Салман Рушди при темата за родината. Епичната история отправя послание към читателите, че човешката сила е мимолетна, но човешките истории траят вечно. Издържан в стилистиката на древноиндийски епос, „Градът на победата“ е внушителен роман за метафизична любов, увлекателни приключения през границите на времето и вечни етични дилеми. Изданието е на „Колибри“, преводът – на Надежда Розова.

Ново изследване на проф. Момчил Методиев в поредицата „Минало несвършено“ на издателство „Сиела“, съвместно с Института за изследване на близкото минало разкрива съдбата на Църквата в сянката на Държавна сигурност. Чрез задълбочен прочит на архивите на Държавна сигурност авторът реконструира една от премълчаваните области на комунистическата намеса – вътрешния живот на Българската православна църква. Книгата проследява съдбата на десетима духовници – жертви на репресията, и петима сътрудници на службите, заемащи висши позиции в йерархията.

Книгата постоянно изненадва читателя. Започнала като етимологични анекдоти за приключенията на единични имена и феномени – истории за куфари, неприлични думи, за сбъркани преводи, тя прави неочакван завой. Със същите етимологични техники започва да проследява фундаментални феномени и абстрактни идеи. В „Думи за езика“ са поместени над 130 истории, разгледани през призмата на лингвистиката и в контекста на етнография, история, география, антропология, палеонтология, сравнителна митология, генетика, археология, химия и биология.

Терминът, изкован от самия автор, е свързан с изграждането на публичните образи на литературните личности, които се превръщат в произведение на изкуството сами по себе си. Популярността не е достатъчна – нужно е около писателя да има „повествование, дори направо легенда, а още по-добре – мит“. В труда си проф. Неделчев предлага обзор на явлението литературен персонализъм „във всичките му разцветки и проявления“.