„Недоумение“ е роман алегория за изолацията, самотата и загубата, който поставя въпроси за състоянието на нашия свят и за кумулативния ефект от човешките грешки. Романът на американския писател Ричард Пауърс рисува мрачен портрет на един разпадащ се свят: екологичният колапс е неизбежен в близко бъдеще, демокрацията се сгромолясва, а въоръжени частни милиции патрулират за „неидентифицирани чуждестранни нашественици“.
Авторът, скрит зад псевдонима Елена Б. Морозов, преплита реални събития с фикция, за да нарисува безмилостен портрет на користолюбието и покварата, пропили света на богатите. Финансово-политическият трилър „Олигарх“ показва добро познаване на кръговете на властта в Русия и тяхното създаване. Изданието е на „Сиела“, преводът – на Валентина Бояджиева.
Новият роман на Салман Рушди разказва за физическото и духовното оцеляване на писателя от покушението, извършено трийсет години след издадената фатва от иранския аятолах Хомейни. На 12 август 2022 г. Рушди се изправя на сцената в амфитеатралната зала на Институт „Шътокуа“ в щата Ню Йорк. И докато речта му убеждава аудиторията колко е важно писателите да работят в защитена и безопасна среда, към него се втурва мъж, облечен в черно. С нож в ръката… За писателя „Нож: Размисли след опит за убийство“ е начин „да се отговори на насилието с изкуство“.
Програмата Lebensborn, създадена от Хайнрих Химлер – дясната ръка на Хитлер, довежда до отвличането на над половин милион деца от окупираните от нацистка Германия страни. Книгата „Децата, които Хитлер отвлече“, издание на „Кръг“, в превод на Гриша Атанасов, разказва за зловещия нацистки план през погледа на една от жертвите – Ингрид фон Ойлхафен. Заедно с разследващия журналист Тим Тейт тя пише своите мемоари и тръгва по пътя на истината, за да открие, че режимът педантично е унищожил истинската ѝ самоличност.
Един век след възхода на тоталитарните режими автократични лидери отново превземат държава след държава и разпалват кризи, а някои от тях и войни. В книгата си изтъкнатият британски журналист Гидиън Рахман търси какво е общото в наблюдаваната през последните години антидемократична вълна и разкрива какви са връзките между някои от властелините на света, доближаващи се най-близко до образа на диктатори. Той посочва ключовите общи наративи, чрез които тези управници създават своята пропаганда, разсъждава върху глобалните тенденции и до какви крайности могат да доведат те.
Заради антисемитска реч 16-годишният Алфред Розенберг е наказан да наизусти пасажи от биографията на Гьоте и с ужас узнава, че любимият му писател е бил почитател на еврейския философ Барух Спиноза. След време Розенберг става идеолог на нацизма, но не спира да търси решение на „проблема Спиноза“. Триста години по-рано Спиноза е отлъчен от амстердамската еврейска общност, живее кратко, беден и самотен, но написва трудове, които променят човешката мисъл. Откъс от романа на американския психоаналитик и писател Ървин Д. Ялом.
Да бродиш сред дивата природа, е като да общуваш с Бог. Величието на сътворението поразява и възхищава. Това внушава американският писател и философ Хенри Дейвид Торо в своята книга „Мейнските гори“, която излиза за първи път на български 160 години след публикуването си през 1864 г. Преводът е на Албена Бакрачева, издателството е „Кръг“.
„Свобода Бъчварова тръгва към своята тема със солидна историческа екипировка, на интелектуално всеоръжие, с душевно сродство и съучастие с цялото онова вълнение, което обзема човека, когато се докосва не просто до историята, а до живота и съдбата на своите, на бащите и дедите си, на своя род.“ Ново издание на романа „Литургия за Илинден“ на Свобода Бъчварова от „Изток-Запад“.
„Изкуството на Карингтън се характеризира с мрачна закачливост; разкриване на неочакван и често духовито войнствен живот; дълбоко магическа и същевременно съвсем практична извънземна визия; отхвърляне на стандартните социални и духовни авторитети…“ Али Смит за „Слуховият рог“ на Леонора Карингтън, романът е издаден от „Колибри“.
