Десет години след смъртта на чилийския писател, обновил латиноамериканската литература, в превод на български излиза монументалният му роман „2666” (изд. „РИВА”). Знаково произведение за епохата, той се разгръща като гигантска човешка трагедия, история на разочарованието от света. Ето как започва.
Какви са същностните черти, които „правят” една литературна творба да бъде християнска? И къде минават разграничителните линии между нея и другите творби? На тези въпроси са посветени текстовете в книгата (УИ „Св. Климент Охридски”), от която публикуваме откъс. Вижте и видеото с автора от представянето на сборника в Енорийския център на храм „Св. св. Кирил и Методий” в София.
Книгата (изд. „Ерго”), от която публикуваме откъс, съдържа над дузина прози, както сам ги определя авторът. Това са всъщност парчета от огледалото на неговия живот, започнал в столицата на довоенна Унгария. Писател, поет, критик и литератор, Фердинанди е един от доайените на унгарската емигрантска литература в Западна Европа и Латинска Америка.
„Малчо Николов беше един от нашите честни и истински критици… Може да се каже, че цялата ни нова литература, с малки изключения, е получила оценка в трудовете на Малчо Николов.” Думите са на Атанас Далчев, публикувани през 1966 г. в „Литературен фронт” след смъртта на критика, чието име днес е забравено. Изданието на НБУ със съставител Надежда Александрова възкресява автора чрез публикуваното от него в сп. „Златорог”. Освен предговора на съставителя предлагаме и два текста на Малчо Николов.
„ За фотографията” (второ осъвременено издание, ИК „Изток-Запад”) е един от най-известните трудове на американската писателка. В него тя разкрива философските си възгледи за фотографията и тайната агресия на фотоапарата, намесвайки Платон, Фойербах и още много мислители. Изданието, от което публикуваме откъс, е третата книга от поредицата „Фо”, която се осъществява под редакцията на Николай Трейман, проф. Цочо Бояджиев и Катерина Гаджева.
Макар действието да се развива в Мексико, авторът нарича произведението си „истински американски роман” – какъвто се кани да напише през целия си живот или поне от времето на Първата световна война, когато започва да гледа на Америка като на убежище от размирна Европа. Откъс от книгата (ИК „Колибри”).
Името на един от най-забележителните писатели на югославската епоха се свързва преди всичко с романа „Дервишът и смъртта” (изд. Black Flamingo), безспорен литературен шедьовър, изтънчена поема в проза и въплъщение на високите проявления на смисъла, към които се стреми суфизмът. Публикуваме откъс от романа.
Hey, teacher – leave them kids alone!, изпява Роджър Уотърс през далечната 1979 г. и светът става свидетел на раждането на една легенда. Книгата на Джералд Скарф (ИК „Изток-Запад”), от която публикуваме откъс, разполага с богат илюстративен материал и нови коментари на Роджър Уотърс, Дейвид Гилмор, Ник Мейсън и режисьора сър Алън Паркър.
Макар краят на ХХ в. да беше белязан от песимизма, историята на християнството е пропита с идеите на миленаризма повече, отколкото обикновено си представяме. Вторият том на „Една история на Рая” (ИК „Изток-Запад”) на изявения френски историк Жан Делюмо е продължение на фундаменталното изследване на учения върху мечтите за щастие на християните от Запада. Ето откъс от книгата.
