В литературния си репортаж, публикуван в превод на български от издателство „Парадокс”, полският журналист от унгарски произход рисува с чувство за хумор неизвестното лице на Унгария, занимава се с травмите и митовете, с историята, всекидневния живот и културата на страната. Прочетете откъс от книгата.
Доколкото всеки превод е нов прочит и интерпретация на оригинала, всяко време и поколение има своите преводи. Именно такава е и идеята на сборника с есета и откъси от романа „Мъжът без свойства”, издание на МД „Елиас Канети”, Русе. Прочетете есето „За глупостта”.
Новото, ревизирано и богато илюстрирано издание на едно от най-значимите произведения от епохата на немския барок – „Приключенията на Симплицисимус“ на Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен, е дело на ИК „Изток-Запад“. Книгата разказва живота на необикновения странник Мелхиор Щернфелз фон Фуксхайм – паж, шут, конник, артист, пилигрим с военни заслуги към шведската корона. Прочетете въведението на Борис Парашкевов и първите три глави.
Демокрацията ражда сили, които я поставят под заплаха, и битката с тях е особено трудна, защото те на свой ред претендират за демократичност и на пръв поглед са легитимни. Това е основната теза в труда на родения в България френски философ и литературовед, публикуван на български от ИК „Изток-Запад”. Прочетете началото и края на текста.
Десет години след смъртта на чилийския писател, обновил латиноамериканската литература, в превод на български излиза монументалният му роман „2666” (изд. „РИВА”). Знаково произведение за епохата, той се разгръща като гигантска човешка трагедия, история на разочарованието от света. Ето как започва.
Какви са същностните черти, които „правят” една литературна творба да бъде християнска? И къде минават разграничителните линии между нея и другите творби? На тези въпроси са посветени текстовете в книгата (УИ „Св. Климент Охридски”), от която публикуваме откъс. Вижте и видеото с автора от представянето на сборника в Енорийския център на храм „Св. св. Кирил и Методий” в София.
Книгата (изд. „Ерго”), от която публикуваме откъс, съдържа над дузина прози, както сам ги определя авторът. Това са всъщност парчета от огледалото на неговия живот, започнал в столицата на довоенна Унгария. Писател, поет, критик и литератор, Фердинанди е един от доайените на унгарската емигрантска литература в Западна Европа и Латинска Америка.
„Малчо Николов беше един от нашите честни и истински критици… Може да се каже, че цялата ни нова литература, с малки изключения, е получила оценка в трудовете на Малчо Николов.” Думите са на Атанас Далчев, публикувани през 1966 г. в „Литературен фронт” след смъртта на критика, чието име днес е забравено. Изданието на НБУ със съставител Надежда Александрова възкресява автора чрез публикуваното от него в сп. „Златорог”. Освен предговора на съставителя предлагаме и два текста на Малчо Николов.
„ За фотографията” (второ осъвременено издание, ИК „Изток-Запад”) е един от най-известните трудове на американската писателка. В него тя разкрива философските си възгледи за фотографията и тайната агресия на фотоапарата, намесвайки Платон, Фойербах и още много мислители. Изданието, от което публикуваме откъс, е третата книга от поредицата „Фо”, която се осъществява под редакцията на Николай Трейман, проф. Цочо Бояджиев и Катерина Гаджева.
