Книгата (изд. „Ерго”), от която публикуваме откъс, съдържа над дузина прози, както сам ги определя авторът. Това са всъщност парчета от огледалото на неговия живот, започнал в столицата на довоенна Унгария. Писател, поет, критик и литератор, Фердинанди е един от доайените на унгарската емигрантска литература в Западна Европа и Латинска Америка.
„Малчо Николов беше един от нашите честни и истински критици… Може да се каже, че цялата ни нова литература, с малки изключения, е получила оценка в трудовете на Малчо Николов.” Думите са на Атанас Далчев, публикувани през 1966 г. в „Литературен фронт” след смъртта на критика, чието име днес е забравено. Изданието на НБУ със съставител Надежда Александрова възкресява автора чрез публикуваното от него в сп. „Златорог”. Освен предговора на съставителя предлагаме и два текста на Малчо Николов.
„ За фотографията” (второ осъвременено издание, ИК „Изток-Запад”) е един от най-известните трудове на американската писателка. В него тя разкрива философските си възгледи за фотографията и тайната агресия на фотоапарата, намесвайки Платон, Фойербах и още много мислители. Изданието, от което публикуваме откъс, е третата книга от поредицата „Фо”, която се осъществява под редакцията на Николай Трейман, проф. Цочо Бояджиев и Катерина Гаджева.
Макар действието да се развива в Мексико, авторът нарича произведението си „истински американски роман” – какъвто се кани да напише през целия си живот или поне от времето на Първата световна война, когато започва да гледа на Америка като на убежище от размирна Европа. Откъс от книгата (ИК „Колибри”).
Името на един от най-забележителните писатели на югославската епоха се свързва преди всичко с романа „Дервишът и смъртта” (изд. Black Flamingo), безспорен литературен шедьовър, изтънчена поема в проза и въплъщение на високите проявления на смисъла, към които се стреми суфизмът. Публикуваме откъс от романа.
Hey, teacher – leave them kids alone!, изпява Роджър Уотърс през далечната 1979 г. и светът става свидетел на раждането на една легенда. Книгата на Джералд Скарф (ИК „Изток-Запад”), от която публикуваме откъс, разполага с богат илюстративен материал и нови коментари на Роджър Уотърс, Дейвид Гилмор, Ник Мейсън и режисьора сър Алън Паркър.
Макар краят на ХХ в. да беше белязан от песимизма, историята на християнството е пропита с идеите на миленаризма повече, отколкото обикновено си представяме. Вторият том на „Една история на Рая” (ИК „Изток-Запад”) на изявения френски историк Жан Делюмо е продължение на фундаменталното изследване на учения върху мечтите за щастие на християните от Запада. Ето откъс от книгата.
Този том (изд. „Панорама”) съдържа първото у нас интегрално издание на наследството от записки на Иво Андрич – есеистичните миниатюри, известни в историята на литературата като „духовните завещания” на големия балкански разказвач. Публикуваме някои от тях.
„Деня, в който историята започва, на вратата му се почука. Артюр Дрейфюс гледаше епизод от „Сопрано“. Направо подскочи. Извика: кой е? Пак се почука. Тръгна да отвори. И не повярва на очите си. Пред него стоеше Скарлет Йохансон.“ Откъс от новата книга на френския писател, издадена от „Факел експрес“.
