„Деня, в който историята започва, на вратата му се почука. Артюр Дрейфюс гледаше епизод от „Сопрано“. Направо подскочи. Извика: кой е? Пак се почука. Тръгна да отвори. И не повярва на очите си. Пред него стоеше Скарлет Йохансон.“ Откъс от новата книга на френския писател, издадена от „Факел експрес“.
Книгата (издание на Институт „България – Македония”), от която предлагаме откъс, е дело на британския журналист Хенри Брейлсфърд. Публикувана във Великобритания през 1906 г., тя успява да формира и обогати обществения дебат за Македония и се превръща в задължително четиво за бъдещите учени.
Книгата (ИК „Изток-Запад”) е обявена за събитие, тя отговаря на един важен въпрос: защо някои нации са богати, а други бедни? Дали причината е в културата, в климата, в географията? Или може би в незнанието кои са правилните политики? Авторите обаче показват, че в основата на икономическия успех (или на липсата му) стоят създадените от човека политически и икономически институции. Ето откъс от книгата.
Романът ни запознава с нови страни от литературата игра и играта на литература, които Набоков тепърва ще развие в следващите си книги. Написан е първоначално на руски през 1932–1933 г. под заглавието „Камера обскура” и е претворен на английски от самия писател през 1938 г. Ето откъс от романа, издаден от „Колибри”.
Изданието на „Изток-Запад“ проследява стъпките на Христо Явашев и неговата съпруга Жан-Клод: опаковането на Райхстага в Берлин и на най-стария мост в Париж, опъването на 38-км платнени завеси в Калифорния, разполагането на платнени портали в Сентръл Парк в Ню Йорк. Книгата съдържа луксозни, разгъващи се илюстрации. Ето откъс от нея.
Как се артикулира изкуството да говорим за свободата днес? Книгата от поредицата „Критически изследвания” на ФХСИ и издателство „Изток-Запад” описва начините, по които се говори за свободата като суверенитет в Априлското въстание, както и в по-късните исторически, литературни, мемоарни, популярни, дори юридически разкази за него.
Сборникът, издаден от „Кралица Маб”, е продукт на интердисциплинарния проект „Емоционалното съдържание на българската национална идентичност: исторически корени и съвременни измерения”. Включва текстове на български и чуждестранни учени. От него публикуваме изследването на Пепка Бояджиева, Кръстина Петкова, Галин Горнев.
Книгата (ИК „Изток-Запад”), от която предлагаме откъс, е дело на малкия син и снахата на Радой, тя разкрива факти от живота и творчеството на сатирика. Основавайки се на материали от разсекретените архиви на комунистическите тайни служби, авторите възстановят липсващата част от досието на поета, унищожена още през 1990 г.
