Книгата включва разговори на проф. Владимир Градев с епископ Христо Пройков. Поводът е 80-годишни­ят юбилей на монс. Христо Пройков. Пред читателите се разкрива историята на едно всеотдайно свещеническо служение, а чрез нея и автентично свидетелство за живота на Католическата църква в България в два различни ис­торически периода. „Когато в края на 2024 г. участвах в погребението на отец Йосиф Йонков, пасионист, си дадох сметка, че оставам вече най-възрастният католически све­щеник в цялата страна. Тогава спонтанно в мен се роди мисълта, че трябва да разкажа за своя път, не толкова заради себе си, колкото за да се съхрани спо­менът за нашата Църква от източен обред в Бълга­рия през последните десетилетия като свидетел­ство за вярата“, пише във въведението монс. Христо Пройков.

Папа Григорий Велики (Двоеслов) (ок. 540–604) е провъзгласен за един от големите учители на Западната църква, паметта му се тачи и от католици, и от православни. Остава в историята с „Диалози или беседи за живота на италийските отци и за безсмъртието на душата“ – книга, обновила християнската агиография, значима и в западната, и в източната традиция. Тя е изградена под формата на разговори между двама събеседници – по-рядко питащия дякон Петър и пространно отговарящия Григорий. Прозвището му Двоеслов е буквален превод на гръцкото Διάλογος, което означава „Беседа“ или „Диалог“. От особено значение е книга IV, често публикувана и отделно, която ще откриете изцяло в това издание. В нея папа Григорий Велики се спира на важни богословски теми (за пътя на душата към отвъдното и за Страшния съд, за ада и освобождението на душите с помощта на светата Евхаристия).

„Роден да бъда нещо друго – свободен селянин, пътуващ музикант или каменоделец, аз бях насилен от Съдбата – пленница на Службите за сигурност, да разговарям с хората с непълни рими…“ В годината на 80-ия юбилей на Борис Христов Фондация „Комунитас“ издаде неговата нова книга „Пилигрим от края на света“. Това е книга разговор на проф. Иван Станков с поета за преживяното дотук – за Болката да се родиш изправен, за Любовта – Светия Граал, за паметта на Словото и за Забравата, за съзидателната сила на смъртта, разказано в метафори и холограми, в картини, документи и поеми от заглавия. Книгата включва поезия, есеистика, разговори, спомени и документални свидетелства за сблъсъка на поета с Държавна сигурност.

„Битието на писателя е от просто по-просто: тиха стая и отворен лаптоп в затаена самота, извисена над делниците.“ По такъв прост и красив начин се отваря вратата на тази книга и Иван Теофилов ни кани в светлата самота на стаята си. Стаята е тиха, за да чуем добре всички разбудени гласове. Каква акустика има тук! Като в Епидавъра, онзи гигантски амфитеатър, описан великолепно в книгата, в който откънтява всяка изречена дума и звук. И продължава да вибрира. Това е магическата акустика на паметта, смесваща делнично и възвишено. Тук миналото не е минало, а непрекъснато се случва пред очите ни“, пише Георги Господинов за книгата с фрагменти на Иван Теофилов „Самота, извисена над делниците“, издание на Фондация „Комунитас“. Публикуваме откъс от нея.

Това е книга научна. Но не от науката за Бога, дори не и ЗА вярата. Тя е книга НА вярата. И ще докосне всички онези, които имат вътрешна потребност от укрепване на вярата. Тя носи упование. И в този смисъл е спасителна.

„За благодатта“ е вторият сборник с текстове на Блез Паскал, в който Владимир Градев продължава започнатото преди тринадесет години с „Разум и вяра“…