Спомням си, когато Лъчезар Бояджиев освободи първия си кон. Беше по времето на Визуалния семинар, 2003–2006. Дотогава императори и герои си седяха сигурно на седлата, сякаш бяха обяздили тронове на вечността.
„Моите произведения от времето на войната съдържат горчивината на тези дни, но в тях има и светлина, която пробива през мрака.“ Разговор с украинската художничка Олеся Джураева, носителка на Голямата награда на 23-тото международно биенале на графиката Варна 2025.
Днес, когато светът, а и България са разтърсвани от конфликти, кризи и противоречиви възгледи, къде са гласовете от поколението, родено по време на прехода?
Интервю с проф. Валери Чакалов, новия директор на Галерията за графично изкуство, дни преди откриването на 23-тото издание на Международното биенале на графиката във Варна.
За да се превърне в събитие, една експозиция трябва винаги да съдържа въпрос. И всеки предложен отговор да предизвиква нови въпроси. Такава според мен е изложбата „Как изкуството на Япония и Китай навлиза в българските земи до края на ХХ век“ в СГХГ с куратор Красимир Илиев.
Ето така може да се погледне развитието на българската арт сцена – със и през поколенията, в общност и безброй общности, със и през инициативи и пространства всякакви.
„Картините ми идват в главата като случки. Някои даже си имат цели разкази зад тях.“ До 31 юли в галерия „Куб“ към РЦСИ „Топлоцентрала“ може да бъде видяна изложбата „Chapter II/Глава II“ на Дина Стоев.
В последните си три работи Калин Серапионов не просто сменя медията, а дестилира същността на дългогодишния си интерес към езика, публичното пространство и вътрешното напрежение.
