
Личности


Книги
Литературата очовечава света
Литературата не оправя света, тя го очовечава. Без нея светът оскотява. Има една чудна испанска поговорка и тя ме е окриляла винаги: „Вземи каквото искаш, каза Бог. Вземи и плати за него!“.

Книги
Объркахме доброто със злото
Носителката на Нобеловата награда за литература за 2015 г. разказва за последната си книга „Времето на секъндхенда“, за травмите от 90-те, за обезчовечаването и тънката линия между личното и общото.

Книги
Уморен съм от четене
Кръстил съм мемоарите си „Изповедите на един незавършен алкохолик”. Не за да омаловажа написаното, а защото с ирония и усмивка могат да се кажат и най-тъжните истини. Знам, че когато завърша тази книга, няма да имам повече работа на този свят.

Книги
Не сторих зло никому
По-голямата част от живота си прекарах по кафенета и ресторанти, в приятелски компании. Сега, към края вече, имам нужда да застана очи в очи с истината за самия себе си. Разбира се, вече не мога да поправя нещо, но трябва да стягам чисти дрехи за оня свят.

Книги
Македонската литература отвъд дувара
На 300 км от София съществува една изключително интересна съвременна литература, която ние въобще не познаваме. И най-малкото от съседско любопитство е редно да се понадигнем на пръсти и да погледнем отвъд дувара, за да видим какво се случва там, защото то се случва.

Книги
Вярвам във въздаянието
Глупаво е да се разкайвам за нещо, което не съм бил. Някой ще подхвърли „Цензор“. Никога не съм държал червен молив. В системата на книгоиздаването и печата след 1956 година не е имало цензори.

Книги
Прописах белетристика на инат
Принципът ми е – доброто хвърлям в морето, без да се обръщам, без да го помня. Да можеше така и с „лошото“, щеше да е лесно. Но как да го забравят тези, на които съм го причинил.

Книги
С етикета „поет-сатирик” не ме жигосаха като „враг на народа”
Иронията като поетика бе станала неотменна част от световната интелектуализация на поезията. Тя бе едно свенливо изказване на патоса, който, ако си бе останал романтично приповдигнат, щеше да се превърне в пародия за просветения съвременен читател.

Книги
Важно е ние да прочетем времето,
а не то – нас
Упованието все пак си остава в Библията. Метафората за Страшния съд e велика метафора. Накрая всеки писател се затваря в своите текстове и страшният съд ще бъде върху тях. Най-страшното на тоя съд е, че Господ ще съди по делата ни така, както той ги вижда, а не както ги виждаме ние сега.