Десетки години превеждаше от португалски, роман след роман. На стари години се научи да пише на компютър, стъпка по стъпка… Това сякаш е най-важното, което съм научил от нея: каквото и да правиш, прави го с религиозна дисциплина.
Камю написа прочутото си есе „Митът за Сизиф“ с посланието, че животът човешки е безсмислен. Аз пък видях как Марин Георгиев е грабнал големия чук, разтрошил е камъка на Сизиф на дребни-ситни камъчета, превърнал ги е в семенца и сега ги чака да покълнат.
„Не мисля, че недостигът на литературни места е проблем, проблемът е във функционалността на подобни места, в атрактивността и активността им, в насочеността им като цяло.“ Разговор с Анна Лазарова
Огромна чест и признание за българската литература и добре познатия във Франция български поет, преводач, есеист Кирил Кадийски е посветеният на неговото творчество том на „Revue Lettres“ от зимата на 2024 г.
Началото на 1972 г. бележи един литературен скандал, който още се помни – с обратен знак: статията „Талантът в безвремието на експеримента“ за романа „Лавина“ на Блага Димитрова.
Поетите Кирил Мерджански и Иван С. Вълев си поделиха литературното отличие.
2024 е година на две 100-годишнини на Кафка: сто години от смъртта му и от първото издание на „Процесът“, излязло от печат преди да се е навършила година от смъртта.
Понякога привечер излизам да покрача из улиците. Не е типичната градска разходка, свързана с любопитство, пазаруване или посещение на развлекателно място. Моето е безцелно крачене по опустелите улици на опустяло село.
