Скачам върху пътеката към пирамидите. Бегом. Присядам на последния хълм и затварям очи. Сърцебиене, пот. Отварям очи. Пролетта пулсира над Рилското корито, пчелен хор отмерва ритъма.
Михаил Арнаудов задава като политика на сп. „Българска мисъл“ историзиране на критическото съзнание. Критическият опит е персонализиран в знакови авторски фигури.
Дори със смъртта си тя не успява да „изкупи“ отреденото ѝ страдание. Напротив, цял век няма изкупление за това жестоко обвинение, че със смъртта си е „осъдила“ най-големия поет на България на смърт.
Tук чужденецът ще бъде предаден и продаден, но неаполитанецът добродушно го отпраща по-далеч. Само на няколко километра, до Мори. „Vedere Napoli e poi Mori“, припомня той старата шега. „Виж Неапол и умри“, казва германецът след него.
Ние не отдаваме почит на падналите в Руско-турската война в 1877–1878 г., ако премълчаваме сенчестите страни на тази акция, чийто завършек – Берлинският конгрес – бе началото на безкрайни фаталности за България
„Нека пред нашата съвест и пред съвестта на човечеството, пред духа на общочовешката история не отказваме на Украйна правото да се бори за себе си.“ Статията е публикувана в сп. „Украинско-български преглед“ от 1919 г.
В Неапол техническите устройства по правило са повредени: само при изключителни обстоятелства и поради някаква удивителна случайност нещо ще се окаже непокътнато.
Неговият внушителен и пронизващ поглед, втренчен в нас, претопи душите ни, както огънят топи калая.
Какви са последиците от Чернобил за България? Предприели ли са българските власти нужните мерки за опазване на населението? Нищо по-малко от пълноценен критически анализ на близкото ни минало не би било достатъчно за лечението на раната Чернобил.
