Разговор с Евгения Динева за книгата ѝ „Калава“ (издателство „Жанет 45“), която ще бъде представена на 24 февруари в Националната библиотека.
На пръв поглед трудно си представяме копулация между тези две понятия. И все пак химия между тях е възможна. Доказва ни го Маргарита Серафимова с книгата си „Литературата във властта на метеорологията“.
Есетата и фрагментите на Илко Димитров, както и поетичните му творби, са опити върху конституцията на човека и отношенията му с Вселената.
В книгата „Мадам Мрън“ Петя Кокудева обръща перспективата – създава чуден свят, където проблемите се посрещат с радост, защото са повод човек да фантазира.
Разговор с Мирела Василева за нейната книга „Скандинавското кино. Стилове и мотиви“ и спецификите на седмото изкуство в Швеция, Дания и Норвегия.
„Три коня“ от Ери де Лука не е роман с отговори. Заглавието е избрано заради вярването, че един човешки живот трае колкото този на три коня и докато четох романа нито веднъж не си представих конете като домашни.
Книгата на доцент Владимир Донев „Българската литературна класика във филмовото изкуство“ може да бъде описана като медиатор, който трябва да направи възможен диалога между киното и литературата.
Методи Джонев мисли чрез образи и сравнения: „скопени лехи, луди снежинки, щастлив до козирката, риби-повлекани…“. Кюстендилската поетична школа си е такава – образи, облаци, пуловери, изплетени от мъгла и запредени слънчеви лъчи.
