Новият роман на Ванцети Василев възвисява читателя до пространството на чистото творческо себеизразяване, където в пълна сила важи усещането, че всичко е джаз.
Новата книга на Димана Йорданова е оксиморонна в много свои редове. Мнозина патетично биха я прочели като лична и жизнеутвърждаваща, аз бих избрала да я нарека просто трезво свидетелска.
Венюс Кури-Гата е писала поезията си с пареща болка от самото съществуване. Читателят възприема стиховете ѝ от своето равнище на духовно израстване и душевна възприемчивост.
„Максим Кривцов не пише за войната. Той пише за човека във войната, за човека срещу войната. Без да описва войната, той успява почти сетивно да ни въвлече в атмосферата на ужаса и безбройните му проявления.“ Разговор с Албена Стаменова
Хумористичният рисунък, обемът на разказите, издебнатите „от натура“ ситуации, журналистическият почерк, самоиронията… много са нещата, които свързват Жан Соломонов с Чудомир.
В „Искам да се обадя на майка по телефона“ Мария Донева е вградила гласове, разговори, ситуации и целия инвентар на обичането. Целият инвентар на липсата също. Смаляването е другото послание на стихосбирката.
Борбата за морален капитал вече отдавна се води и на българска територия – нещо, което прочитът на книгата на Филип Хюбл „Морален спектакъл“ би могъл да ни помогне да видим далеч по-ясно.
Съюзът между световната левица и политическия ислям не е невинно идеологическо партньорство, а по-скоро брак по сметка. Той се основава на една-единствена предпоставка: „Имаме общ враг, следователно сме партньори“.
