Новата стихосбирка на Палми Ранчев „Оглеждам се в уличните локви“ носи свежестта и същевременно мъдростта на прозренията и откривателствата по житейския ни път.
Романът на Алберт Бенбасат „Трудовак“ е тънка реплика на „Параграф 22“, но преди всичко реплика на голямата демагогия, която определя съветската окупация на Девети 1944 г. като Отечествена война и Освобождение.
Реалността е на границата на естественото и свръхестественото. По-тънка от камилски косъм е тази граница и романът на Ито Огава „Магазинче за канцеларски материали Цубаки“ неистово иска да рефлектираме върху нея.
Дали мислещият и емоционален субект, тази „тъмна Индия“ на практиката и теорията, ще успее да се освободи от ролята си на колониална суровина за социалните мрежи, приложенията и електронните игри?
Писането на Венюс Кури-Гата идва от място, лишено от утеха. То носи белезите на изгнанието, на загубата, на невъзможността да се повярва в изцелението. Това е поезия за човешката красота, пометена от историята и нейните трагедии.
Освен че е поезия за делника, „За ангелите и хората“ на Калин Янакиев е и духовна сатира. И на прицел попада вътрешният ни „сърдечен“ фундаментализъм, а още по-остро – и публичният.
В „Тунел 29“ Хелена Мериман разказва историята на една от най-мащабните спасителни акции – извеждането на хора от Източна Германия през тунел, прокопан под Берлинската стена.
„Проектът“ на Едвин Сугарев не е изкушен от дионисовското; той е аполоновски, винаги устремен към божественото, независимо от името на бога. Тази устременост е осъзната хуманистична кауза.
