Псалмите на Роман Кисьов са непрекъснат разговор на човека с Бог, непрекъснат въпрос: Кога сгреших, Боже, как да изляза от лабиринта на объркания ни нравствено житейски свят?
„Отче наш“ на Мирко Бръмбаров е роман с висока литературна амбиция, който умело съчетава елементи на психологически трилър, философска притча и социален роман.
С новия си роман „Адската машина на щастието“ Владислав Тодоров върши обратното на това, което прави съвременната българска литература – ако тя бяга насам, той бяга натам.
Книгата на Тома Шлесер „Очите на Мона“ представлява 52 лекции – едно дете, на което предстои да ослепее, е водено веднъж седмично от дядо си в Лувъра, за да се запознае с изкуството.
Книгата на д-р Стивън Грос „Усилията на любовта“ е убедително доказателство, че психоанализата може да допринася не само за психичното ни здраве, а и за други аспекти на нашия живот.
Той предпочита да задава въпроси, които нямат отговор. Опитва се да превръща въпросите в центрове на мисловни енергии, които задвижват умовете и душите. Прави го не като интелигент, а като интелектуалец и рицар на духа.
Стоян Заимов е забележителна историческа фигура – член на Гюргевския комитет, един от организаторите на Априлското въстание. Ново издание включва всички архивни материали от периода (1874–1899), свързани с него.
В „Адската машина на щастието“ Владислав Тодоров чертае „мъглявото лоно на Ориента“, „нашия край“… един идиотски свят, който той диагностицира и описва – интелектуално и естетически – съблазнително. И тревожно.
