Книгата на Рене Карабаш „Някой ме вика по име“ започва със своеобразно заклинание: „Този лист е огледало, каквото призовеш – това си“. Като че ли това е причината да призова не друг, а пророк Исаия…
Сякаш името на патриарх Фотий е известно на всички българи. Ала въпреки това творчеството му е практически непознато. Ето защо трудът на Смилен Марков „Фотий Философът. Мисловното дело на един патриарх от IX в.“ е особено ценен.
Инструментализирането на миналото под влияние на политически и идеологически модели, пише Георги Минчев, ражда митове, какъвто е и богомилският, ползван за изграждането на фалшива национална идентичност.
Марин Младенов полага изключителни усилия за съхраняване на българското самосъзнание в Западните покрайнини и за утвърждаване на българистиката в Сърбия.
Разговор с Евгения Динева за книгата ѝ „Калава“ (издателство „Жанет 45“), която ще бъде представена на 24 февруари в Националната библиотека.
На пръв поглед трудно си представяме копулация между тези две понятия. И все пак химия между тях е възможна. Доказва ни го Маргарита Серафимова с книгата си „Литературата във властта на метеорологията“.
Есетата и фрагментите на Илко Димитров, както и поетичните му творби, са опити върху конституцията на човека и отношенията му с Вселената.
В книгата „Мадам Мрън“ Петя Кокудева обръща перспективата – създава чуден свят, където проблемите се посрещат с радост, защото са повод човек да фантазира.
