„Отпътуване“, новият роман на Джулиан Барнс, е почтен и дълбок размисъл за болестта, остаряването и смъртта; за възможността да се оттеглим достойно и за точното време да го направим.
Едно ново издание 120 години по-късно: интервю на Теодора Карамелска с преводача и веберовед професор Кольо Коев.
„От чистото небе“ е най-директната, най-безкомпромисната и радикална книга на Илко Димитров. Тя е взиране във времето на човека – обещанието на живота, което животът дава на смъртта му.
Херменевтичните перспективи са безчетно множество. Като песъчинки в пустиня са. Ако човек прочете „Световидение“ на Станчо Пенчев, може да се окаже, че са с една или с две повече. Зависи от прочита…
„В поетичния свят на Иван Давидков любовта е онази сублимираща сила, която превръща изначалните липси и страхове в мощна творческа енергия.“ Днес се навършват 100 години от рождението на поета.
В основата на „транстемпоралната“ естетика на Петер Цанев, представена в едноименната книга от 2025 г., са залегнали две, по мое мнение, верни интуиции.
Книгата на Рене Карабаш „Някой ме вика по име“ започва със своеобразно заклинание: „Този лист е огледало, каквото призовеш – това си“. Като че ли това е причината да призова не друг, а пророк Исаия…
Сякаш името на патриарх Фотий е известно на всички българи. Ала въпреки това творчеството му е практически непознато. Ето защо трудът на Смилен Марков „Фотий Философът. Мисловното дело на един патриарх от IX в.“ е особено ценен.
