Разпределението на статуетките отвъд конкретните тенденции за определена година винаги ме изправя пред един и същ въпрос: защо тези награди са толкова важни?
„Тя” ( и филмът на Спайк Джонзи, и протагонистът) поразително напомнят на робот или на Пинокио, който формално няма сърце, но носи всички белези на емпатията.
Берлинале е празник, триумф на пълните зали и любовта към киното, но и най-хубавият фестивал продължава само десет дни. След което близо 80% от продукцията, прожектирана в преливащите от еуфория дни, не стига до зрителите.
„Замръзналото кралство“ (Frozen) е детски вариант на Пер Гинт, съвсем адекватен на високите изисквания на съвременните деца и родители.
И в „Американска схема” Дейвид О. Ръсел продължава да отстоява специфичния си стил – вместо стремеж към неповторимост, смесва жанровете и създава пастиши, които „цитират” чужд авторски поглед.
„У дома през август” е психологическа драма на изтънченото „мъчение” на многопластовия диалог и качественото актьорско присъствие. В българските кина – от 31 януари.
„Вапцаров. Пет разказа за един разстрел” е чувствителен и болезнен киноразказ, но без патос и мелодрама. С режисьора на документалния филм разговаря Деница Езекиева.
Убедителна, въздействаща, фотогенична, увлекателна, почти привлекателна… депресия. „Истинският Люин Дейвис” потвърждава рецептата „Коен”. Премиера за България: 24 януари 2014 г.
