„Три зрънца от нар. Есета от подземията на подсъзнанието“, Роуз Мари Салюм, превод от испански Вера Дончева, издателство „Скайуей Пъбликейшънс“, 2022 г.

В сферата на културата личността е всичко: в сферата на политиката – тя е „нещо”, а в сферата на икономиката – почти нищо.

Синът на следователя от НКВД Борис Родос – близък сътрудник на Лаврентий Берия, лично изтезавал Исак Бабел и Всеволод Мейерхолд – разказва за книгата си „Аз, синът на палача“ и трудното осмисляне на семейната история.

Как се случва така, че цивилизовано поруганото достойнство на човешката личност все пак успява да се запази и отвъд предела на безсрамното й унижаване? Как е възможно да се случи такова чудо?

Какви са различните проявления на популизма и антиелитизма, как се отразяват кризите върху политическите режими и гражданските мобилизации – Антоний Тодоров, Анна Кръстева, Нано Ружин, Евелина Стайкова, Илдико Отова.

През несъзнаваното психоанализата провижда дълбинно в литературния текст, през преживелищното представяне на текста психодрамата дава възможност за повече креативност и спонтанност.

Един човешки живот е прекалено и недопустимо висока цена за разплащане между две държави. Подобно разплащане ни сродява с варварството, превръща ни в народ от Ердогани.

Днес сме подложени на нови техники на манипулация и се влияем от подвеждащи цени на продуктите, тенденциозно изопачаване на информацията, пропагандни стратегии…

Наративът от времето на Студената война е склонен да разглежда всяка подмолна дейност като дело на друга държава. Резултатът е нарастваща опасност от конфликт.

Стопард великолепно пародира искането на партията към нейните членове да бъдат преди всичко партийци, а след това хора. Но над всички, като някакъв дядо Боже, стои могъщият полковник от Държавна сигурност, който също има докторска титла, но предпочита да се движи в офицерската си униформа.

Произведението на Кая Саариахо ще се излъчи пряко в програмата „Метрополитън опера – на живо от Ню Йорк“ на 10 декември от 20 часа в Синема Сити София.

„Фантастични животни и къде да ги намерим“ на британския режисьор Дейвид Йейтс излиза от сянката на литературния си първообраз.

В навечерието на тазгодишната Неделя Православна в богоспасяемата ни Софийска епархия се случи нещо, което, макар да остана неизвестно за широката публика, и до този момент е обвито в мистериозен мрак. Защото колкото и да е странно, една част от непосредствените му свидетели и до днес решително отказват да отронят и дума за него.

Става дума за едно писмо на Георги Марков до мен, което времето превърна в историческо и в което Георги защитава тезата си, че свободата на словото е еднакво недостъпна както на Изток, така и на Запад. И до днес то шета сиротно из мрежите, и до днес чрез него се внушава на читателя, че видите ли, писателят Георги Марков бил отвратен от западноевропейската лъжедемокрация.